Физико-географска характеристика на умереният климатичен офис

Офисът – това съсредоточие на съвременната обществена структура. Бракът може и да се разпада като обществена единица, но пък офисът се утвърждава като такава. Тази тенденция от текуща бавно пролази в преобладаваща. И освен ако не сте един от малкото останали щастливци, вие също работите в офис и следващите редове са именно за вас.

По маршрута на опознаване на физико-географската характеристика на офиса, ние ще преминем през следните основни точки: климат(ик) и минерални води, релеф и полезни изкупваеми, растителност (фикусна) и (снимки на) животински свят.

I. Климат(ик) и минерални води

Офисът е ареал на местообитание със затворена климатична система (понякога в допълнение с парно). Независимо от това обаче, обитателите му се подчиняват на следното годишно разпределение:

1. Зимна депресия – заедно с ниските температури и разтопеният сняг по обувките, ранното мръкване допринася за общото нежелание на служителите да напускат територията на офиса и дава тон на повечето сутрешни разговори. Припевът “Аууу, как вали/колко е студено/какъв бахур е навън” е част от най-популярната сезонна песен и редовно измества евъргрийнът “Добро утро” от челните места в хит-класациите.

2. Пролетна умора – пролетта е сезонът, в който започва да си личи кои жени са необвързани. Нищо чудно, че наричат пролетта “сезонът на любовта” – това е малко като вица с индианците и метеоролога на белите – не е ясно дали зимата ще е студена защото метеоролога е казал, че ще бъде такава или метеоролога е  казал, че зимата ще бъде студена, защото е видял, че индианците са изсекли цялата гора за дърва за огрев. В тон с много по-разхвърляните дрехи (да, ние - мъжете – схванахме намека) са и изказванията от онзи вид, който започва със “снощи в…” и завършват с шушукане и кикот в почивките за кафе (за ритуалистичната сила на кафето обаче по-късно, ОЧАКВАЙТЕ). Мъжете също пристягат коремчета – доколкото могат. Въобще си е цяла картинка това с подготовката за размножителния период (и неговата Част 1 – Как да си намерим партньор без да помръднем от работното си място).

3. Лятно ваканционно настроение – Лятото е сезонът на отпуските. Аз идвам от Варна и не ги разбирам тия неща – за мен лятото е сезонът, в който се работи най-много. Знаете – ставащ в 5 сутринта и с пот на челото отиваш да си вадиш прехраната от морето. В София (т.е. във всички не-морски градове) обаче, по-интензивното слънцегреене докарва всички офис-обитатели до краткотрайна лудост, която се изразява в неизмеримо желание за носене на минимално количество дрехи – по-минимално дори от пролетните къси поли (виж по-горе). Също за тичане по изкуствено опесъчени и мръсни крайбрежни зони, размножаване, подскачане след, под и около малка бяла плажна топка около мрежа, още размножаване, близане на сметанов крем, замръзнал върху мръсна дървена клечка, странни некоординирани движения под оглушителни и само привидно ритмични звуци  (свързани с размножаването) на едно място с още МНОГО други хора. Като цяло все неща, които изискват отсъствие от офиса. Естествено – тъй като това не може да продължи прекалено дълго време – обичайно е обитателите на офиса да разделят летния климатичен сезон на “преди” (признаци: изнервени, гледат постоянно към календара, оградили са някаква дата с червено) и “след” (признаци: висока степен на трайни кожни изгаряния, видимо по-добро настроение и повишена работоспособност).

4. Есенна меланхолия – дълга и мъчителна по своето естество прелюдия към зимната депресия, есенната меланхолия сама по себе си не причинява понижаване на общата гъстота и концентрация на населението в офиса,  но често е фактор за сезонните миграции между работните места.

II. Релеф

1. Кухненско-трапезарийна преходна област – концентрирани залежи на полезни изкупваеми (над 95% от общата наличност). Гъсти натрупвания на цигарени сажди и постоянен тръпчив мирис на никотин.

2. Котловинно-хълмисти работни места – силно изолирани затворени области, често се обитават само от един служител или от сложна система от няколко служители, със силно-изразено териториално поведение и склонност за агресивна защита на територията.

3. Кабинетът на шефа - намира се на голяма надморска височина; въздухът е силно разреден и от това обитателите на тази зона често са прекалено главозамаяни.

4. Тоалетно-складови дилувиални зони – по план – силно проветриви. На практика… недостатъчно. Никога не е достатъчно.

5. Сървърното помещение – характеризира се с високи средногодишни температури и много ниски амплитуди. Естествен парник. Силно затруднени естествени пътища за достъп и обмяна на веществата. Постоянното обитание от страна на форми на живот е невъзможно.

III. Полезни изкупваеми

1. Кафе - най-ценният ресурс. Добива се от шкафове и най-често се обработва от вторичния (секретарски) икономически сектор.  Частният добив е разрешен. Без този ресурс офис-социумът не би могъл да съществува, затова неговото наличие или липса обуславя най-сериозните социални разпределения.

2. Чай – добива се от същото място, от което и кафето. По-неефективен и по-малко търсен ресурс. Съществува малка група офис-обитатели, които вярват, че чаят е по-екологично полезен и не замърсява околната среда с натрапчивия си аромат.

3. Шоколад – много рядък и ценен ресурс сред женската част от населението. Залежите са собственост основно на частни лица – по-висока концентрация се наблюдава сутрините през рожденните дни и покрай празниците.

IV. Растителност и животински свят

1. Растителност – офисният фикус преобладава, но понякога е разнообразен от декоративни палми. Ако имате пълзящи растения, кактуси или бодливи отровни лиани – вероятно за вас би било по-добре да смените офиса. Или да накарате шефа да премести офиса по-далеч от ботаническата градина.

2. Животински свят – най-честата форма на разпространение на животинския свят са снимки на котки. Домашни котки, lolcats – каквото ви се харесва. Най-често живеят по десктопите, където си съперничат по популярност само с полуразголените красавци/красавици (и в някои странни случаи спортни автомобили – отказвам да ги коментирам обаче).

Тъй като нямаше кой-знае какъв увод, доста ми е трудно да измисля заключението. Вместо да се мъча – една мъдра-премъдра сентенция:

To err is human, to forgive is against company policy.