“Fun call”-ът на Шрьодингер или “Пет неща за квантовата механика, които [може би] {не} знае(х)те”

Ако вярваме на съвременната физика, реалността прилича на сложна, гъста и неразбираема плетеница. Под прилича имам предвид естествено факта, че между двете няма нищо общо. Знаете вица за чукчите – “Еми… крокодил… знаете ли какво е крокодил? Представете си бяла мечка. Представихте си я, нали? Е, нямат нищо общо”.

"Открийте десетте хиляди разлики..."

Но нека се върнем към квантовата механика.

1. “Стой на едно място, не мога да те фокусирам”

Накратко – структурните частици, които изграждат *всичко*, се държат така, сякаш ние – или те – или и двете страни – са прекалили с пиенето и никой не ги знае точно къде се намират. Опитите да бъдат установени точните параметри на скоростта и местоположението им основно води до силно главоболие (и до никакви други конкретни резултати).

2. “Виждам те, гледам те…”

Актът на наблюдение променя наблюдаваното събитие. Тази фраза сте я чували и чели десетки пъти. Защо? Основно защото наблюдението означава присъствие и измерване – а взаимодействието с елементарните частици в случай на присъствие не може да бъде сведено до пренебрежимо малка величина. Т.е. като погледнем частиците те се държат по начин, който е различен от този, по който са се държали докато не сме ги гледали.

2-а “Ако в гората падне дърво и няма кой да го чуе…”

Според квантовата механика дори наличието на гората не е сигурно, поне докато не проверим (и не се загубим в нея).

2-б. “Тука има, тука няма, къде е котката?”

Шрьодингер явно не е обичал много котките (същият експеримент може да бъде направен с което и да е друго животно, още повече, че експериментът е мисловен, т.е. усилията не са особено големи, просто си намисляме друго животно, например жираф, затворен в самолетен хангар). Каква е идеята накратко – слагаме котка в затворена кутия и вътре има контейнер с отровен газ, който може да се разпадне след час и вероятността за това е 50%. Ако се разпадне, котката умира. Но докато не отворим кутията, няма как да установим какво се е случило.

3. “И той к’во?”

Всъщност Шрьодингер е измислил този експеримент, за да докаже неприложимостта на тази теория към макросвета (т.е. хубаво е, че всички тези неща ги знаем, но цената на хранителните стоки се покачва, жената иска да изкарвам повече пари и шефа ми крещи, така че к’во мога да направя по повод някаква си квантова теория?).

Ето обаче едно напълно практическо приложение на теорията, с конкретни дати и примери:

Една приятелка получава промоционален SMS от типа на “предлагаме такъв и такъв fun call” (за незапознатите – fun call е музиката, която звучи по време на сигнала “свободно” когато набирате нечий телефон). Поглежда го, затваря SMS менюто, след което си оставя телефона обратно в чантата. С отключена клавиатура.

Денят си минава. Телефонът кротко си стои в чантата и се докосва с там каквото има в една дамска чанта (съдържанието на дамските чанти също е обект на изучаване от страна на квантовата механика и теорията за неопределеността, но за тях и за споделеното помежду им пространство ще стане въпрос някой друг път). В някакъв момент въпросната приятелка открива, че е абонирана за определен вид fun call – случайните движения на чантата и триенето на телефона в нея са отворили SMS менюто, последният получен SMS, ИЗБРАЛИ СА ВАЛИДЕН ОТГОВОР и са го ИЗПРАТИЛИ ОБРАТНО НА телефонния оператор. И за всички, които се интересуват каква е – никой си няма идея. Звучи странно и не ни е позната. Не искам да се задълбавам с проверки, за да не се окаже, че всъщност телефонните оператори НЕ ПРЕДЛАГАТ такава мелодия (но не бих се учудил и ако се окаже, че е точно така).

4. “Право на произволен избор”

Привържениците на научния метод ще оспорят описаното по-горе – “Описаните събития не са напълно произволни”. И може би ще бъдат прави, донякъде. Движенията на телефона в чантата зависят от определени фактори. Какъв ли fun-call бихме избрали ако се возим в МПС и изборът зависи от състоянието на пътното платно и реакциите на водача на пътната обстановка? А ако оставим чантата на произвола на вибрациите на пералната машина? Бихме ли избрали какъвто и да е fun-call? А какво щеше да стане, ако телефонът имаше автоматична блокировка на клавиатурата, която се включва след няколко минути неактивност? Впрочем същият този телефон приема произволни СМС-и и не получава други – на какъв принцип – никой не знае. Има НЯКАКЪВ принцип, но май този принцип е известен само на телефона.

Както и да е, говорим за произволният избор. Какво означава той? Да речем играем карти. Играта на карти е интересна, защото е базирана на съчетанието между рационалното човешко поведение и случайните или произволните събития. Понякога имаме четири валета когато играем белот. Понякога играем покер, пресмятаме шансовете си и се оказваме фаворити. След това губим, защото опонентът има “1-outer” – т.е. шанс под 0.1%. В общото състояние на Вселената всички произволни събития се случват с определена честота, разпределена в “статистически значим период от време”.

Поне това е определението за тези неща. Истината обаче е, че никой не знае колко точно дълъг е статистически значимият период от време. И защо едни и същи хора винаги имат късмет, а други нямат изобщо. И дали това изобщо е “късмет” или е нещо друго? Хората наричат това по всякакъв възможен начин – съдба, шанс, късмет, провидение, божествена намеса, карма. Аз лично мисля да го наричам “право на произволен избор”.

Правото на произволен избор всъщност представлява само по себе си избор за възникване на точно определено събитие, извадено от множеството на вероятните събития – колкото по-невероятно е събитието, толкова по-трудно е да бъде избрано. Изборът не се прави от нас самите или поне не само, но факторът “аз” оказва влияние. Затова има и хора, на които “винаги им върви”. Те знаят – интуитивно или не – как да се ориентират и да изберат от хаоса едно определено събитие.

5. “Да хванеш тигър за опашката”

Способността да оказваме влияние върху квантовите събития е неосъзната в по-голямата си част. Т.е. процеса на случване на вероятностите до голяма степен прилича на това да пуснеш няколко котки да си играят с навити кълбета прежда – намеренията на котките не са умишлени (те си играят с първото изтърколило се пред пътя им кълбо), но резултатите водят до много конкретни събития. Резултатите биха били много различни, ако някоя от котките се опитваше да постигне резултат в този хаос, а още по-различни биха били, ако котките (със споделено съзнание) се опитваха да създадат произведение на изкуството от прежда. Важното обаче е, че естествените чисто-квантови или псевдо-квантови събития са стихийни сили, които трудно подлежат на управление. Да се опиташ да причиняваш умишлено събития (а-ла филмът “The Secret” или принципите за “Мисли си и вярвай в това, че нещо ще се случи”) често (почти винаги) не води до желаните резултати. В краткосрочен план може би получаваш това, което искаш. Но какво става след като веднъж си хванал тигъра за опашката? Можеш ли да го пуснеш? Какви ще са последиците. Ако подръпнеш една нишка прежда в общата структура, как ли ще реагира общата структура?

За свое собствено щастие, Шрьодингер никога не е затварял истинска котка в квантова кутия. Съветвам ви и вие да не се опитвате да го правите. И в двата смисъла.