Skip to content

(писано е от Лили – тъп Уърдпрес) ТЕОРИЯ ЗА ПОРНО-БОТЕВ ПОЕТА И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ТЕРМИНА СЪЩЕВРЕМЕННО, но само ако прочетете това

02.02.2010

Поезията е едно от най-привлекателните изкуства за профана (както биха и са го казали И. и Г. от  HalfIdiots) . То е кратко, на къси връзки и без очевидна логика, някакви думи подредени „поетично” със синтаксиса на Йода. Всеки може, значи, защото „Войни Междузвездни” сме гледали, да!

Да.

Но както има хиляди начини да бъдеш добър, така има и хиляди начини да бъдеш зле (а не както Толстой се опитва да намекне в тъпото изречение за щастливите и нещастните семейства, че позитивното качество ни уеднаквява… утф). Затова ще се опитам да дефинирам един типично български начин да бъдеш поетично зле и за тази цел ще използвам новосъздадения термин „порно-ботев поет”.

Но все пак, нека рамкираме – „порно“ не просто като секс, а като култура. Чалгата е порно, жълтите вестници са порно, кичът е порно. Това е евтиното рецепторно забавление за бързо-свършващия потребител. Той има внимание точно МОМЕНТ. Той не може да си позволи да помисли, така че е адски бърз в предаването на съобщението и ако иска да се изкаже – то ще го направи наистина просто и разбираемо.

Дотук обаче думата „порно” може да бъде напълно заменена с „кич”. Чалгата е кич и жълтите вестници са кич, а и кичът е кич. Но „порно” съдържа и самотата, и блъскащата репресирана сексуалност, която ТРЯБВА да бъде изразена под формата на евфемизъм – културно и завоалирано – а именно като ПОЕЗИЯ. Примерно, ако сте сънували как изпразвайки се по стената сте успели да изобразите фрагмент от Сикстинската капела и искате да го опишете ПО ТАКА, поезията е вашето нещо!

*вдъхновение*

Това само по себе си не е нещо лошо. Поетите не са възвишени хора, които се стремят към одухотворени неща (невключващи секса)… съвсем не. СЪВСЕМ АБСОЛЮТНО ТОТАЛНО НЕ.

*как, как да го напиша…*

Искам да ти го вкарам!

*не, прекалено очевидно…*

Искам да се влеем един в друг!!!

*хм… доста по-добре*

Този процес е нищо по-малко от правилен – така изглеждат мислите и на добрите поети. Но те не спират до тук. Порно-ботев поетът спира на абсолютно първото нещо което му хрумне , защото му звучи а) най-автентично и истинско, родено от порива; б) най-силно и ударно (поради невъзможност да вникне в психологията на ситуацията и да я преведе с думи, които ПОКАЗВАТ, а не ОБЯСНЯВАТ, а.к.а. истинска поезия).

Поетите би трябвало да се чувстват свободно сред думите, а порно-ботев поетите се чувстват като пристъпващи благоговейно в златния храм на мъдростта и гледат хем много много да не шават, хем да си прокарат идейките. Искат, но нямат инструментариума, чрез който да ги превърнат в литература. Мозъкът им работи в снимки, а те нямат думите за да ги опишат. Сякаш се намират  в час по китайски, пред тях е картинка на спалнята на Луи XIV, а всичко което успяват да кажат е „ТОВА е ЛЕГЛО и отляво има ШКАФ!”

***

А по устните ми ще
лепне живителния сок
на … твоята обич.

– nella_gold

***

РОМАНТИК ФЕЙЛ:(

За нещастие, не може да съществува класификация на литературата, така че под някакво ниво тя да престава да бъде литература и да започне да бъде залепналата средна страница на Пентхаус. Легитимно. Все пак, тази поезия няма за цел да прави нежна любов с теб, а просто да си изпразни товара. Или без непрекъснатите ми сексуални алюзии (лили, за какво си мислиш?!) – да се изповяда.

Та, втората рамка – БОТЕВ. И „ботев” не просто като Ботев, а като поет, чието творчество върви на горно до – силно люби, силно мрази и нюанси не признава.  Това, разбира се, може да се обясни и с контекста, в който твори и/или с невъздържания му характер, за който всички говорят. В нашия случай обаче „ботев” представлява желанието за елитарност и възвишеност. „Ботев” е гръмкото и лишено от самоирония. „Ботев” са големите думи, защото малките далеч не звучат като химн-на-България матириъл. ЛЮБОВ СМЪРТ ОМРАЗА ДЯВОЛЕ СТРАСТ ИЗПЕПЕЛЯВАШ!!

***

Любов, красота преоткрих,
запалих от вярата огън,
в душата надеждите скрих,
последвах завети на бога. *

– stormbringer, Път към звездите

***

Основен проблем на порно-ботев поета, е че се опитва да се впише в рамка. Да, той си мисли, че литературата има рамка и тя трябва да се следва. Рамката е била изградена по време на възрожденския ни период и оттогава ние можем само да я попълваме с произволни комбинации от 8-те позволени думи. Това не е произведено от обич към нашата възрастна литература или  отказ да се впишеш в моди и тенденции, както порно-ботев поетите се опитват да ни кажат, а от непознаване на нищо друго. Това, разбира се, личи за всеки, който е прочел две стихотворения, а не едно дополовината. Колкото да му хване цаката.

„Не чета, за да не се влияя” не е виц. Чух го от съществуващ човек.

В случаите, в които порно-ботев поетите „отхвърлят” рамката, те попадат в съвсем друга, тъй като нямат никаква идея докъде е стигнала литературата. Логиката им е „в „Под игото“ нямаше секс, значи сексът е табу”. И тогава пишат поема за ТРОЙКА и смятат, че разбиват стереотипите на обществото (цитирам реален случай). Всъщност разбиват своето срамливо отношение към теми, които сами са решили, че са неприлични и това им се струва БРУТАЛНО. ахем.

В този тип „изкуство” не са редки изрази като „неразумний”, „о, балкане”, „ветре, вей” и други възрожденски мотиви, в които разбира се нямаше да има нищо лошо, ако бяхме пропътували 200 години назад с машина на времето и бяхме забравили да конструираме копче за връщане. Някои все още говорят за „черни души” и „сълзи в сърцето ми”. Сигурни ли сме, че не израснахме оттогава? По никакъв начинец? Не? Въобщенце?

БЕЗПЛАТЕН хинт: когато обръщението ти е „О,” (луно, примерно), трябва да имаш предвид конотациите, които „О” носи. Това не е нещо, което често използваме в литературата днес, значи искаш да ни посочиш нещо от миналото или… баба ти ти говори така? О, Петре, мракобесний, измий си ле чинийте! или нещо такова.

Това искам да кажа. ПОЕТИТЕ ВНИМАВАТ КАКВИ ДУМИ ИЗПОЛЗВАТ.

Очевидно, нали?

Не знам…

А при порно-ботев поетите римата застава като Триумфалната Арка, под която минават нещастни роби като Смисъл, Ритъм, Усещане и така нататък и така нататък.

***

Черна нощ и пълнолуние,

изгаря ме страстта.

Облечена в ухание

танцува в мене лудостта.

– pyfi, Пълнолуние

***

усещате ли тежкия апломб?:) сладко е!

Tоест те са от едната страна на барикадата, тази която могат да различат – горното до. Ако нещо не крещи, не удря в лицето и не пъха електроди в задника, не могат да го забележат. Всъщност, май и електродите вече не  правят впечатление. Само леко изтръпване, може би. Приятно пощипване? Няма значение. С литературна кожа на хипопотам порно-ботев поетът казва каквото му е насърце и си го казва в прав текст, наричайки го „свой уникален стил” и „никой не казва нещата направо, за разлика от мен”. Да, точно това е основната функция на поезията. Да казва нещата направо.

Но нека се върнем към първоначалната идея – той има да каже неща и адски много иска да ги оформи като литература, защото така ще изглеждат по-загадъчно, елитарно, одухотворено. Той иска да каже „тя ме заеба заради некъв гей”, но неговата чалга-школовка му диктува да каже:

Моето сърце стене

защото ме заряза мене

и загуби мойто време.

Качеството губи по два параграфа – не е достатъчно прав изказа за да напипва нещата с прости думи и без заобикалки (Буковски, примерно) и не е достатъчно метафоричен (но точен!) за да се разбира преди да бъде напълно осъзнато, както го предпочита Т.С. Елиът. Тоест, на нас ни е абсолютно ясно какво е искал да каже поетът, тогава защо се прави на неразбираем с маскировката на объркан словоред и заместването на АЗ с „моето сърце” и прочие? ТАЙНА!

Ограниченият ресурс е нещо тежко. За жалост много хора са убедени, че могат да напишат симфония за триола.

диапазон от цели СЕДЕМ цвята!!!

Единствената причина за всичко това: Хората не се чувстват достатъчно мотивирани да четат, но се чувстват адски мотивирани да творят. Епохата на „всеки може“ има и своите издънки. Всъщност, всяка епоха има своите издънки. Е, някои от нашите изглеждат така.

виновниците:

аз, че написах това ЧАК сега, а напълно осъзнавам, че светът зависи от словото ми

„Просвета“, ако не вкарат теорията ми в учебниците

държавата:

СВАЛЕТЕ ДДС-то НА КНИГИТЕ!!

(Надявам се, забелязвате, че не обвинявам учениците. Съжалявам, за мен те не са виновни.)

пак заповядайте!

(*между другото, не сравнявам поезията на Ботев с нито един от цитатите тук, защото макар да не ми е любимият автор, има достатъчно неща, които харесвам наистина. ползвам го като груб носител на определени качества, които могат да се изродят в ТОВА)

Advertisements
18 Коментари leave one →
  1. 02.02.2010 14:28

    Евала. Учудвам се колко много хора не разбират проблема с евтините рими и архаичните изрази извън контекст. (Лили е герой, а аз май няма скоро да пиша статии за лрлл) *гуш*

  2. 02.02.2010 15:41

    massive!

    аххх спомням си един материал, пълен с извадки лично творчество на потребители на велики български сайтове като: aha, sladur, елмаз или pichove.com, kuchki.com (последните два съществуват, ПОКЛОН!) и др.

    НО, ще го намеря и ще се върна.

  3. 02.02.2010 15:51

    НО, относно „Аз не чета, защото стилът ми ще замирише на чуждо!“ бях доста категоричен че е едно сравнително БЕЗУМНО нещо, което може да чуеш. БЯХ, но сега не знам. Просто един близък приятел пише едни много приятни неща, получава ужасно положителна критика, продължава да пише, вече е феймъс граус и всяко следващо негово нещо(!?) е още по-яко ( а по спомените му, за последно е прочел книга в средното ) … затова си мълча. : ))

  4. 02.02.2010 17:00

    Кой е твоят приятел!

    Между другото, напоследък все повече се убеждавам, че книгите не са задължителна медия за поддържане на интелигентността. Виж, ако си откъснат от света, не знам. ИЛИ…

    Абе няма формула. Признавам ИМА родени таланти. Някои могат и без четене, просто защото мозъкът им преработва и свързва информация от всичко, което чуват и виждат. Забелязват неща. Но в момента, в който ги споменеш, хората решават, че са точно от тях. А това са изключението, не правилото. И те определено не пишат така, както хората от цитатите:( Това, кото съм описала все пак, е само начин да бъдеш зле, не бих си позволила да обобщя всички таланти и аталанти.

    По-скоро исках да се спра на архаичните идиоти, както ПОЧТИ ги нарече Сенестеле (благодаря за коментара! *гуш бек* и ела да пишеш!!). А за тях, тъй като очевидно не са естествени гении, единственият лек е бой с книгите 😀

  5. 03.02.2010 11:54

    :))) Смях се на глас! И аз съм си го мислела, особено като Browse-вам блогове наслуки и се отворят странички с рими и снимки тип романтична-рисунка-среща-фотография…Или без рими, но с неща като „дъгата озаряваща живота се спусна пак над мен и усмивката заигра по устните ми, когато блаженния слънчев лъч през прозореца ми напомни колко красив е денят ми“…. :))))) Like, come on! Селинджър си прави сепуко в гроба…

    Границата между баналността и „красиво написаното“ все повече се размива :))

  6. 03.02.2010 14:40

    за щастие, границата никога няма да се размие, но хората продължават да наричат КРАСИВИ именно банални неща, както казваш. не смятам, че точно хората са се променили особено. сега просто са получили мегафончета в интернет:))

    а и Селинджър избяга от човечеството мнооого отдавна с едно социално сепуко. със сигурност е имал нещо предвид 😀

    радвам се, че ти е харесало!

  7. 4effo permalink
    03.02.2010 15:46

    Защо се конкретизира само до римите? Баналност може да те блъсне от всякакав вид литература или „литература“ или подобна културно художествена самодейност. Дали е лошо или не – какво пък, защо да се спира творческия порив на общество живеещо във време на „всеки може всичко“. Защо да няма масовизация на желанието да се твори. Да напишеш няколко думички независимо рима или не, хич не е трудно, не ти трябват музикални инструменти или пленителен глас или изящно движение на ръка държаща четка, не, трябва само химикалка или клавиатура пък в крайна сметка каквото сабя покаже (или химикалка покаже). Литературата е обречена да бъде разголена пред всички и всеки да може да се възползва от нея, тя си е такава – достъпна и обща.
    Красивото няма да спре да съществува, само дето ще трябва да се научи да се отличава от тълпата, а ние, тези които искаме да се докоснем до нещо сътворено красиво, ще трябва да се научим да я отличаваме.
    А дали трябва да се чете или не , за да се пише…?
    Има родени таланти, но като цяло е странно влечение към писането да не е съпроводено от влечение към четенето. Или си фен на работата с думите или не си… Много по забавно е да се стъпва на раменете на авторитети. Вдъхновява, а пък и ни най-малко не пречи да изразиш себе си. Стига да не възраждаш нечие творчество с прекопиране.
    „Посредственият имитира, а талантливият гениално краде“.
    Какво пък всеки един може да е следващия Селинджър (колкото и смешно и невероятно да ми звучи дори и на мен :)))).
    Пишете, българи, пишете дори и да не ви се отдава.
    Порно Ботевци има навсякаде, ама не е ли по-добре да ги има?
    :))

  8. 03.02.2010 16:24

    чеффо, веднага ти отговарям, защото очевидно не уча по морфология за изпита утре 😀

    не искам да съм НАД НЕЩАТА и да приемам всичко, но си невероятно прав. интернет е демократична медия (поне до голяма степен) и всеки има правото да напише абсолютно всичко, каквото си мисли. в това се състои, за жалост, ограничеността на моя пост. той в никакъв случай не обхваща цялата истина, тъй като иронията не е конструктивна, а деструктивна критика. освен моя т. нар. „хинт“, в поста не е описан един начин с нормален тон за пооправяне на писателските умения. това не е съвсем честно от моя страна. може би, това за книгите и призива ми да четат? не знам.

    един по-кратък контрааргумент би изглеждал така: а ти, лили, защо ходиш в тези сайтове и четеш? аааа?

    и това ще е някак правилно

    сега, за да си защитя поста обаче, след като го нахулих, ще кажа, че те наистина не са добри от литературна гледна точка и колкото и да имат права, тези права сами по себе си не помагат. много хора пишат с думите на възрожденските ни автори и претендират, че това е висока литература. или най-малкото някава. те се появяват и в интернет, и по вестниците, и въобще навсякъде и създават илюзията у хората, че така изглежда поезията а.к.а нещо тъпо с отвлечено значение за душата и сърцето.

    реално, всеки може да се научи да пише, стига да пожелае и да си направи труда. просто не обичам хора, които не си правят труда и след това си развяват недоклатените произведения В РИМИ. или каквито там. това ми е общата критика и ми се щеше да й създам образ – това е и „порно-ботев поета“.

    скоро мисля да направя и нещо по-градивно. не знам за иронията, но по добри хинтчета, може би?

    (не, не се мисля за най-добрия писател на света, би било тъпо :D)

    мерси за коментара и за това, че въведе нова гледна точка!

    а новите селинджъровци си ги чакаме с отворени обятия:))) нека бъдат! хах

  9. Chudo* permalink
    14.02.2010 18:03

    Интересен поглед върху съвременната литература. Но нещо с теорията…

  10. 21.04.2010 14:25

    В крайна сметка ако хората масово имаха вкус, можеха да пишат, можеха да обичат, без да се карат, знаеха как да живеят свободно, и как да направят така, че да дишат чист въздух, ако наистина различаваха хубавата музика от комерсиалната и имаха усет за качествена и некачествена литература – нямаше да можем да оценим истински стойностното, защото то щеше да се е превърнало в стандарт. Подозирам, че е така от хилядолетия. Трябва да сме наясно, че дори сега – във „върха на цивилизацията“ мнозинството от хората по света са просто „нормални“ по общоприетите стандарти. И доста повече ги интересува какво да си хапнат, пийнат и като елемент на разсъждение: кой е най-касовият нов филм и ще си намерят ли работа, ако учат това и това, отколкото какво е ЦЕРН, има ли смисъл от демокрацията, как работят вятърните турбини и предимствата им срещу атомната енергия, както и дали Ботев е добър поет. Някои от тях цял живот не разбират смисъла на поезията, а други цял живот не научават и нищо извън тясната си специализация. Трети пък освен да просят, лъжат или крадат така и не разбират има ли смисъл да се прави нещо друго. Затова е естествено, че ако по цял ден си замислен по морални въпроси като например колко е несправедлив този свят, защото комунистите, например са избили толкова хора и въпреки това в Западна Европа носят Че Гевара на щампа и изповядват утопичен социализъм, ако си учуден и леко възмутен, че мафията си има държава, или си прехласнат от факта, че Ботев е добър поет – доста трудно ще намериш сродни души 🙂 Ако питате българската писателско-читателска аудитория, масово ще се окаже, че жените харесват най-много поети като Дамян Дамянов, който е автор, с извинение „неизлязъл от пубертета“ със своите патетично-неотразимо хълцукащи рими, издържани по всички правила на ученическата поезия. Затова е ясно, че ако той пишеше поезия за ГОЛЕМИЯ КОЛАЙДЕР, за кокаина в ноздрите, за гангстерите по улиците, за децата, които просят или за грозната София с обезличените лица, щеше да даде прекалено големи заявки към аудиторията. И щеше да остане неразбран. Друго – аз намирам за съвсем нормално всички да пишат кретенски стихове в стил „порно-ботев“, защото друго не знаят, не виждат и не се стремят да открият. В крайна сметка – каквото обществото – такава и поезията. Но се надявам, че това ще се промени, когато хората бавно и полека се научат на стил и проявят егоизъм да не повтарят каквото са чули и видели като някакви си зеленчуци. Тогава ако не добри писатели и поети, тогава поне можем да се надяваме на културна аудитория, което съвсем-съвсем не е малко! 🙂

  11. 21.04.2010 15:02

    Имам много какво да кажа по горния коментар, но вместо това ще се хвана за нещо, което ми стана извънредно любопитно. Искам – много искам – да знам как точно ще изглежда поезията на тема „Големият адронен колайдер“ (:

  12. 21.04.2010 18:09

    Хаха, аз самата също бих искала да знам… Мисля да се захвана и да вкарам няколко ГОЛЕМИ АНДРОННИ КОЛАЙДЕРА някъде между редовете на своите лирически стихове 🙂 Туку виж станала експлозия и сме разбрали как точно се е зародил човешкият поетически гении :)) Хахахаха 🙂 Поздрави за страхотния блог и благодаря че хареса статията ми за Капа!

  13. Йоана permalink
    22.04.2010 6:55

    Страхотен текст и много забавен при това! Според Милан Кундера единствено кичът може да бъде основа за братството между всички хора.

    Според мен четенето е абсолютно задължително, ако ще пишеш, най-малкото това е информиране за ситуацията, в която се опитваш да се намърдаш и ти.

    Имам едно възражение по коментара на emaiv – комерсиална и качествена музика далеч не са взаимно изключващи се понятия. Примери: Depeche Mode, Blur, Pet Shop Boys, Bjork, Amy Winehouse сред много много други – техните продукти явно са комерсиални, тъй като се продават много добре и масите пълнят концертите им; а лично според мен музиката им е много качествена.

  14. 25.04.2010 17:49

    Много ми хареса статията, обожавам да чета такива неща, изключително се забавлявам 🙂
    Никога не съм разбирал поезията и никога, признавам си, не съм сезапознавал (но опитах, наистина!) така че няма как да дам оценка за масовото творчество, но самия факт, че е толкова масово мисля, че говори достатъчно.
    Но съм съгласен, че лошо няма хората да се опитват. Не знам доколко наистина претендират за качество, но ми харесва да си мисля, че те просто пишат заради себе си, знам ли. Просто толкова могат, толкова правят. Какво пък…
    Но наистина става смешно, когато някой почне да си пробутва творчеството като изкуство. Те не са ли скромни хора порно-Ботев поетите? 🙂

  15. 26.04.2010 10:42

    @Йоана – и според мен комерсиалните неща могат да бъдат много качествени. Но могат и да не бъдат. Според мен като казваме „комерсиални“, имаме предвид некачествено-комерсиални. Иначе на този свят всичко е „комерсиално“ по един или друг начин. Всеки дава нещо и получава нещо (: От това по-комерсиално – здраве (ама и то е комерсиално). Проблемът с порно-ботев поетите е, че те дори не са комерсиални (не стават за продаване, но си мислят и дори си ВЯРВАТ, че стават, а това вече е тъжно).

  16. 16.08.2010 8:50

    Приятен текст, който засяга много на брой и много важни проблеми – както за, кой го нарече, „опростачването“ на културата, така и за стойността на самата литература, както за формата на поезията (на-кого-му-е-притрябвал-рима, като тя е измислена само, за да може по-лесно да се рецитира прочетеното пред тези, които не могат да четат въобще?!..) отдавна вече няма рима.

    Тревожат ме обаче поетите, които преднамерено се отървават от римите и забъркват самоцелни бъркочи, за да са по-арт, ала-бала.. Тревожат ме графоманите (самокритика му е майката, казват някои). Тревожт ме и поетите, които не четат, защото и да си голям талант като посочения от Лили Т.С. Елиът, или пък някой припкащ по осеяните с нарциси ливади английски романтик, или дори самия Шекспир да си, ти трябва книжна подплата. Защото цялата традиция е изтъкана от по-стара традиция и най-вече от библията – всеки се е качил на раменете на предния и надзърта към бъдещето. Пък дори да се откажеш от всяка отговорност и като един Барт да кажеш, че авторът на въпросния текст е умрял, пак не си criticism-proof.

    Обаче, от друга страна, след този изблик на емоции, чудя се дали пък порно-ботев поетът не е спасителят в ръжта, който удържа хлебно-зрелищния статут на пролетарята? Защото все пак не става всички да са поети, нали 😉

Trackbacks

  1. теория за порно-ботев поета. отново казах, точно каквото искахте да чуете, ТЪЛПИ ОТ ХОРА!! « we are so fucked

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: