Skip to content

Законът на Мърфи или „5 причини нещата с блоговете да вървят икапоаН“

11.02.2010

Двойка от сензори могат да бъдат свързани точно по 2 определени начина. В денят Хикс – най-важният ден – денят на провеждането на Великият Опит се оказва обаче, че и двата сензора са свързани погрешно. Разгневеният американски инженер Едуард Мърфи казва (и фразата отеква така, че да я чуе цялото хилядолетие): „Everything that can possibly go wrong will go wrong!“ („Всичко, което може да се обърка, ще се обърка!“).

Цялата тази информация не е тайна за никого. Концепцията „Мърфи“ е изтъркана от прекомерна употреба. Името „Мърфи“ се споменава полу- и несъзнателно от всеки. Асоциираме го с изпуснатото метро, със закъсняващите автобуси, с вечно липсващите точно когато най-много трябват таксита, с  филията, която винаги пада със сладкото надолу…

I never had a slice of bread,
particularly large and wide
that did not fall upon the floor
and always on the buttered side.

… и много други.

И след като така категорично се разправихме с капитан Ясенов (Captain Obvious, duh?) и сенсей Накой Мупука, можем да се заемем с това, което умеем да правим най-добре.

Да съставяме списъци.

5 (пет) от следствията на Закона на Мърфи, приложени за блоговете:

1. „О козинката ми, о мустачките ми“ или „Популярността на блоговете винаги е обратно-пропорционална на качеството на съдържанието им; колкото по-глупав е блогът, толкова повече хора го посещават“

Disclaimer: авторите на този блог ви призовават да не си губите времето тук и да го четете максимум веднъж седмично! Естествено най-добре би било ако изобщо не го четете, но да не бъдем пуристи. Не, сериозно. Най-хубавото нещо, което можете да направите за някой блог е да не го четете изобщо. Така давате на автора стимул да пише още по-качествено и интересно! (защото той естествено си мисли, че иска точно обратното, но ние добре знаем историята за плановете, мишките и хората).

Защо това е така:  ако хората искаха качествена, задълбочена и изчерпателна информация, щяха да четат книги. Ежедневието е кино. Блоговете са пуканки. Интересните и изпълнени със задълбочено съдържание блогове може би се класират за вкусно и добре приготвено ястие. Добре – и какво? Вие кога за последно сте ходили на кино с чиния сорбе от шампанско с аромат на джинджифил поднесено с брускета и мус от сьомга?

Така си и помислих. Neeext!

2. „Другият ми блог е Порше“ или „Колкото по-безинтересен е един блог, в толкова повече  блог-платформи присъства“

coolandhandsomeguy93.blog.bg, coolandhandsomeguy93.blogger.com, coolandhandsomeguy_93.wordpress.com („Преди туй го бях ригистрирал бес чертичка, но си забравих пасуорда!“).

Не го критикувайте, човекът определено има какво да каже на света. Когато и ако реши някой ден. Засега има три поста (затова пък по системата за умножение три по хикс е равно на много повече читатели), които основно съдържат негови снимки и емо-излияние в стил порно-Ботев поезия и „гаджето ми не ме кефи, търся си ново“, но надеждата умира пред-предпоследна (след нея са  човешката глупост и, разбира се, хлебарките).

Ех, да, никак не е леко да се събират читатели. Писането на коментари по чуждите блогове (при това най-популярните) определено не стига – трябва си да се оставят хартийки от бонбони навсякъде, та да може някой ден Хензел и Гретел да намерят пътя си обратно до Шоколадовата фабрика. Къде тук идват законите на Мърфи ли? Ако някой блог по някаква случайност би ви се харесал, то авторът му обикновено не пише коментари по чуждите блогове, които вие посещавате  и не е регистриран в блог-платформата, за която вие знаете. Шанс за вас, един вид.

3. „Стопанинът замина за Америка“ или „Количеството нова информация, публикувана в харесваните от вас блогове, е обратнопропорционална на свободното ви време

Или – тъкмо когато блогът почне наистина да ви харесва и имате време да го четете, защото сте се разделили с половинката или сте напуснали работа или сте в болнични цял месец по погрешка вместо 3 дни (колко му е да добавиш една нула след ‘3’-те дни, изписани за лека настинка) – точно тогава на авторите на блоговете, които харесвате се случват едно или повече от следните събития:

а. срещат жената/мъжът на живота си и са прекалено заети и щастливи едни с други за да пишат, кратките писания в паузите когато не са заедно се състоят от сърчица, влюбени стихчета а-ла „в шести клас съм“ и коментари, съдържащи „скъпа моя“, „обичам те“, цял поток от емотиконката “ :-* “ и още други изразителни методи за прогонване на непознаващите ги читатели. Които пък от своя страна имат уникалната възможност да си припомнят усещането, което човек изпитва когато по погрешка влезе в спалнята на родителите си в неособено подходящ момент…

б. заминали са на околосветско пътешествие и пишат само а-ла-twitter съобщения, при това рядко;  („събирам материал, ще пиша като се върна, много е яко!!!“)

в. умрели са (ок, това беше гадно, дори и по моите собствени стандарти)

4. „… от враговете сам ще се пазя“ или „Колкото повече приятели на автора четат неговия блог, толкова по-зле за автора, приятелите му и в крайна сметка и за читателите“

Мисля, че тук няма нужда от особено обширна обосновка. Възможните ситуации варират от „Как можа да кажеш/да си помислиш/да напишеш ТОВА“ до:

„Невероятната Истина за живота, Вселената и всичко останало!“

Редактирай/Прибави в „любими“/Comments (6)

Read comments:

From: BestFriend 1 – Re: Невероятната Истина за живота, Вселената и всичко останало – „Копеле, гениално е тва. Кога ще се видим за по бира?“

From: BestFriend 2 – Re: Невероятната Истина за живота, Вселената и всичко останало – BF1, аз звъннах на Mиро вчера, има уговорка за утре, запазила съм маси в „Туземеца“.

From: Author – Re: Невероятната Истина за живота, Вселената и всичко останало – Да бе, ми виж, много ми е затрупано, ай другата седмица?

From: BestFriend 2 – Re: Невероятната Истина за… – Добре, сряда – и няма измъкване тоя път. Между другото да знаеш – Иво е спал с Нина, после Тихомир разбрал и казал на Надя и сега Антон и Виктория са им бесни…

We are discussing something important here. Oh yeah. It's PRIVATE. And totally in public, but who cares, eh? And it's not as if you could even understand what we're talking about.

From: Author – Re: Невероятн… [добре, хайде нека не се хабим да го изписваме докрай – и без това коментарите са яко по темата] – … ами аз тука бях написал нещо, което … oh well. a-a-nyway.

5. „Ако с Фауст не успееш…“ или „Колкото по-често даден блог ‘започва на чисто’, толкова по-малък шанс има от него да излезе нещо

Колко удобно. Нещата съвсем са се скапали, всичко отдавна е отишло по дяволите и дори започва да се връща оттам! Редовните посетители спамят и изобщо не четат, нередовните посетители са все по-малко, родителите ви са хванали блога и сега знаят всичките ви малки и не-толкова-малки тайни, включително и че ги мразите, двете момичета, които сте сваляли по едно и също време са се намерили, са си говорили и са разбрали и сега превръщат коментарите под постовете ви в място, което дори и Дяволът (по-долу) не би искал да обитава.

- See? The story stopped. No more story...

ЕNOUGH!

И с едно лесно натискане на бутончето „delete“ нещата се разрешават. Проблемите се изтриват. Армагедон.  Потоп. Format C:

О, колко е тихо, хубаво и спокойно. Изтрихме всичко, изгонихме двете мацки (и без това все някога щяха да спрат), преместихме блога на друго място, СЕГА ВЕЧЕ ще мога да почна да творя като хората, ъхъм-ъхъм.  Сега ще пиша само на философски и интересни теми, няма да издавам кой съм, няма да си вкарвам личния живот и грижливо пазените тайни в текст, който всеки да може да види… Е, по дяволите, трудно е. Не мога да пиша само за някакви такива неща, днес ми е криво, ще споделя тук това и онова, я, виж ти какъв интересен блог има тая мацка, занимава се с.. балет? о, хм. я, взехме да си пишем коментари по-честичко, я остави ми скайпа си, междувременно пуснах линкове във facebook-а си за едната статия, при което старата дружинка коментиращи почна да се връща полека-лека, с балетистката нещата вървят много добре, хмм май съм хлътнал яко, ще взема да напиша пост специално за нея, новата ми компания е много по-добра от предишната, добре че се отървах от тях, с тях е толкова по-интересно, адд-нахме се тук с някакви хора, с балетистката яко се забихме, (пак) излизам на бири с хора дето познавам от блога, бях на екскурзия и поствах снимки, един от познатите за бира също сваля балетистката, ще се разправяме, гледах й в телефона разни смс-и от него, пишем си злобни коментари, караме се, спорим в темите, разделихме се, аз й изневерих с една друга от блога дето много ми се натиска, почнаха да се карат, ЕБАСИ майка ми и баща ми пак четат блога аааааааааааааааааааааааааа писна ми…

ENOUGH!

И с едно лесно натискане на бутончето „delete“ нещата се разрешават. Проблемите се изтриват. Армагедон.  Потоп. Format C:

Отново.

(Murphy lolcat says: Blogging - you're doing it WRONG!)

Advertisements
23 Коментари leave one →
  1. 11.02.2010 17:17

    И какво общо…

    Уау! Сетих се за бонбонените хартийки…

    Не съм бил тук! Нищо не видях, чух, прочетох! Коментарът не е мой! Не съм никакъв граф! И изобщо аз не съм аз, линкът ми е фалшив!

  2. 11.02.2010 23:16

    mIRC FOR THE WIN!

  3. 12.02.2010 2:11

    Добавих картинки и коментари, не ме мразете, за пръв път ми е.

    @не-графът – това езикът на дипломацията ли е или анти-Декарт?

    @крис:

    * Now connecting to irc.techno-link.com („This server is powered by coal“)

    #irchelp…

    jogyyyyy> kak da pratq saob6tenie na nqkoy
    jogyyyyy> ne 6ta da si pi6em samo v kanala :)))))
    f0rk`> ./msg nick syobshtenie
    jogyyyyy> 10x
    jogyyyyy> ./msg PeTyAa89 devstvena li si

    така де. win (:

  4. morrt permalink
    12.02.2010 6:04

    Гуууд.
    Изненадващо добре съставено. Браво. ‘Зимах Въ.
    Дано да не е прозвучало обидно. Не това е целта.

  5. 12.02.2010 10:24

    харесва ни че можем да се харесаме и да изненадаме приятно; а взимането не ни е обидно, стига да не излезем прекалено евтини (:

  6. 12.02.2010 10:48

    Общо взето всичко се свежда до – ако нямаш за какво да пишеш, нИдЙей (както казваме по бургашки). Шумът и без това преобладава, за другото си има Google Reader или RSS по твой избор. Аз поспрях да пиша от едно известно време, главно заради изречение 1 в този коментар и отчасти заради следствие 3.

    Добър пост иначе, само дето първата картинка нещо не се визуализира 🙂

  7. 12.02.2010 10:53

    jogyyyyy> ./msg PeTyAa89 devstven(о) li si
    ахаха

    нИдЙей индийд!

  8. 12.02.2010 10:54

    @Bloodymirova:

    1. коя подточка на следствие 3? (: ако е неописана – сподели я, с удоволствие ще допълня

    2. на мен ми се визуализира от 2 различни компютъра на 2 различни места, което не пречи повредата да е в моя телевизор, разбира се, та картинката е на филия със сладко, а „оригиналният“ коментар на снимката е [*always* on the buttered side], както всички изпускали филия със сладко отлично знаят

  9. 12.02.2010 11:52

    Хаха, ами очевидно не съм умряла пък и ако бях на околсветско пътешествие, щеше да се чуе 😀

    Изчисти си cache-а на браузъра и виж дали се зарежда след това – за всеки случай 🙂

  10. 12.02.2010 11:59

    @Bloodymirova – да, все пак беше в моят телевизор; смених нещото и благодаря за техническото рамо

  11. 12.02.2010 12:51

    Чифутска ра’ота.

  12. 12.02.2010 16:02

    ужас, отговарям на всички условия за блогър-неудачник :Р

  13. inda permalink
    12.02.2010 22:42

    Да посадиш дърво, цвете или да дадаеш живот – да наблюдаваш и да помагаш растежа му са нужни въздух, вода, топлина, позитивна енергия и търпение.
    С нетърпение,
    за прекрасната идея- да “ прожектирате“ от четирите стаи мисли.

  14. 13.02.2010 12:07

    @Bia – ние всички отговаряме на всички условия – нали това е идеята за написването им. как беше – „най-добре учиш хората на това, което ти самият имаш нужда да научиш“

    @Inda – стаите са четири и в същото време безкрайно много (или безкрайно малко). All consciousness is one – separated only by the thin veil of the physical.

  15. Albizia permalink
    13.02.2010 15:35

    Не знам дали е от смяната на въздуха (така, де… блога) или от по-доброто състояние на духа, в което явно се намираш напоследък, но постовете ти са станали много свежи 🙂 Щастлив автор, доволни посетители. Какво повече му трябва на един блог?

  16. 13.02.2010 17:01

    @albizia – интересно съдържание, предполагам (:

    впрочем личното щастие на автора не се отразява върху качеството на писане или интересността на написаното, поне в един идеален (блого)свят.

    (yeah, right)

  17. inni4ka permalink
    16.02.2010 15:19

    Хахахаха, това с коментарите е толкова вярно :)))) (И не, не коментирам за да оставя своята хензел-гретелска трохичка). По-удивителното от тези, които го правят за добавяне са единствено хората, които автоматично наистина добавят какво ли не :)) С малки (но значими) изключения blogroll с повече от 20 блога в него винаги ми мирише на безразборност повече отколкото на активност

  18. 15.04.2010 15:45

    извод: блогролването е опасно, макар и несъмнено приятно и трябва да се прави само по безопасен начин (и с безопасни блогове).

    wow, май този отговор ми *отне* време.

  19. 25.02.2011 13:45

    хахаха Страхотен си!

    Това с картинката с ножчето и хлебчето беше коварно!
    По Законите на Мърфи се оказа,че нямам точно такова сладко,което да ми прави компания,докато те чета.А от смях ми се дояде!Проклета пуканка такава! 😉

    „Най-хубавото нещо, което можете да направите за някой блог е да не го четете изобщо.“

    Не съм съгласна.Комплексарите ще го приемат като потвърждение на правилото I AM A LOSER!И ще убия музата с отсътствието си.А тя може и да си струва четенето.

    Най-яките блогове са тези,в които пишеш,защото ти се пише,а не защото еди кой си ще те потупа по рамото.Вярно,усещането,че си оценен е невероятно,но не толкова невероятно,колкото усещането да правиш нещо,което ти харесва,без да очакваш нищичко.

    Няма ли очакване,няма и разочарование.

  20. 27.02.2011 0:28

    И аз не съм съгласен със себе си по тази точка. Между другото няма как да няма никакво очакване. Въпросът по-скоро е дали то е реалистично. И дали е насочено навън или навътре. Аз лично очаквам от себе си да поддържам определени стандарти и се разочаровам от себе си когато не успея да го направя.

    • 27.02.2011 11:50

      Ами,да..едно е да очакваш от себе си и да се пушваш,друго е очакванията и градивността ти,да кажем,да са свързани с ехото отвън.
      Оформя се като зависимост.И по скоро дърпа назад.

Trackbacks

  1. Законът на Мърфи или „5 причини нещата с блоговете да вървят икапоаН“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: