Skip to content

See you later, elevator

30.09.2011

Асансьорът в блока беше от ранния соц-период. С решетките сгъващи се като хармоника (и скърцащи горе-долу в същата тоналност) и с всичко останало. Пълна програма. Вместо успокояващо тихо жужене, звукът беше неравномерен и плашеше несвикналите с него. Гостите ни избягваха да го ползват. Осем етажа не са толкова много – тичат се на един дъх. Когато се нанасяхме, проклетото нещо спира на два пъти. Накрая се отказахме да опитваме и просто занесохме неща като пералня, хладилник и една нова библиотека по стълбите. Съквартирантът залепи предупредителни бележки от метално фолио с принтиран надпис „Асансьора няма сензор за свръх-тежест – претоварвате го на ваша отговорност!”. Съседите обаче все пак мразеха нас, защото беше най-лесно. Асансьорът си беше там открай време и си бяха свикнали с него. Ние бяхме там само от две седмици.

Знаехме колко е бил висок последния обитател на апартамента (метър и седемдесет, плюс-минус), защото над тази височина започваше плетеница от непочистени паяжини. Дори в тапетите имаше хлебарки. Твърди се, че хората могат да свикнат с всичко и след като видях положението в апартамента, който трябваше да стане мой дом за следващите месеци, изцяло съм склонен да се съглася. Чистихме го минимум седмица, по няколко часа всеки ден.

На съквартиранта му дойде гениалната идея да се направим на псевдо-мутри и да проведем разговор, в който аз го успокоявам и му казвам, че „те ще върнат парите”, а той отвръща ядосано „Какво ще ги върнат, това са десет бона, ако не се издължат – пращат им хора и КРАЙ!” Речено-сторено. Така съседите ни оставиха на мира и останаха само битовите проблеми.

Като погледна назад във времето, това бяха щастливи и безгрижни дни. Ако не се лъжа още се мъчех да ходя в университета (напълно безсмислено занимание, от което в крайна сметка се отказах). Разбира се всяка ретроспекция „назад” е такава – забравяме дребните досадни неща, с които сме запълвали времето си и възпроизвеждаме само общото усещане. Често дъвчем миналото си, което е учудващо, предвид факта, че на вкус е като супа от картон с топчета от стиропор. Всъщност ако наистина можехме да го вкусим, вероятно щеше да е с вкус на претоплен хамбургер от заведение за бързо хранене, престоял две седмици в хладилник. Не точно развален (основно защото няма достатъчно органични съставки за разваляне), но доволно безвкусен. За да го консумираме успешно, трябва да се пресегнем към рафта с подправките – кетчупа на добрите спомени, горчицата на лошите и шарената сол на …

… както и да е.

Всяко нещо на този свят си има начало и край. Чудя се какъв ли ще е краят на този асансьор. Вече не живея в блока (и то отдавна), но не мога да не любопитствам. Дали стоманените въжета на подемния механизъм ще ръждясат и ще се скъсат преди дървото на кабината да изгние? Ще повлече ли асансьора някого със себе си в пищящата бездна или просто електрическия механизъм ще откаже един ден и няма да тръгне повече, въпреки всички усилия на техниците от телефона написан с маркер в кабината да го ремонтират? Някой ден подобна съдба очаква хиляди асансьори в хиляди жилищни блокове и може би този ден не е много далеч. Всичко в нашия свят се руши. Някои неща обаче се рушат видимо, а други се рушат незабележимо отвътре, рушат се ден след ден, чак докато си отидат накрая. Обикновено когато най-малко го очакваме. Те нали са си там открай време. Няма нужда да им обръщаме внимание. Никаква нужда.

Съседите сигурно също не са се променили. Ако минете покрай ул. „Пирин”, блок 20 във Варна, кажете им здрасти. Не, не от мен. Кажете им го вие. Те не са лоши хора. И ги попитайте дали всичко е наред с асансьора.

Advertisements
3 Коментари leave one →
  1. ssdd_f permalink
    01.10.2011 23:39

    Mryn, nqmashe pravo da spirash sled „sharenata sol..“ tctctc

  2. 02.10.2011 23:50

    „I can do anything you want. And so can you“ 😛

  3. Guantanamera permalink
    16.10.2011 11:25

    Често дъвчем миналото си, което е учудващо, предвид факта, че на вкус е като супа от картон с топчета от стиропор. Всъщност ако наистина можехме да го вкусим, вероятно щеше да е с вкус на претоплен хамбургер от заведение за бързо хранене, престоял две седмици в хладилник.

    nice 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: