Skip to content

Съкращения

30.01.2012

На теория функцията на съкращенията е чрез употребата им да се спечели време. Можете да кажете „Закон за опазване на околната среда и екологичното равновесие“ само определен брой пъти преди да ви замерят с нещо. Напълно основателно впрочем – докато го кажете, последният слушател не просто ще е затворил вратата, а ще е слязъл пеша по стълбите от дванадесетия етаж и дори ще е стигнал до спирката на девятката.

Монетата обаче има две страни. В наследство от комунистическата номенклатура е останал ужасният навик да използваме прекалено много съкращения. В „Звездни дневници“ на Станислав Лем има кратък разказ за звездните пътешествия на Йион Тихий, в който той пътува към бъдещето, за да участва в Института „ТЕОВИХ“ – (Телехронно Оптимизиране на Общата История с Хиперпютър). Препоръчано четиво по темата – няма да съжалявате. Смял съм се с глас. Ето и линк към него: http://chitanka.info/text/2104-dvadeseto_pyteshestvie

Отворихте го, нали?

Така си и помислих.

Нормално. В крайна сметка живеем в динамичен свят.

А ако ви кажа, че вместо това трябваше да отидете до книжарницата – поправка – до антикварна книжарница, да заплатите една сравнително солидна сума – всичко това в добавка към изразходването в търсене време – какъв е шансът да разтворите кориците на книгата?

SOPA, PIPA, ACTA. Съмнявам се много хора да са наясно какво точно означават тези съкращения. При все това напоследък се ползват достатъчно често. Говори се за погазване на свободи, демонстрации, лишаване на обикновения човек от свободата му и т.н.

Аз съм един от онези хора, които не знаят какво точно стои зад съкращенията. Не съм чел текстовете, дори да ги бях чел вероятно нямаше да разбера какво означават те. Разчитам на чуждото (често тенденциозно) мнение по въпроса. По-умните от мен хора, с които имам щастието да общувам, ми казват, че тези закони, съглашения и спогодби са нещо лошо. Най-често споменаваната дума е „цензура“.

Хм.

За да разбера проблема, моята цел – точно по същата причина, поради която ползвам съкращенията – е да го улесня. Да го разбия на съставните му части, да го сведа до същността му, като пренебрегна всички безкрайно усложняващи го фактори. И така:

Хората имат нужда от „съдържание“. То трябва да е лесно достъпно. Има причина малко хора да искат да си купуват книги и дискове. Когато всичко е дигитализирано и лесно достъпно – само на един click разстояние – за какво ти е да докосваш реални вещи с ръцете си? Преди 10 години един мой диск с музика се издраска. Почти се разплаках, защото групата ми беше много любима и нямах друг достъп до нея. Беше ми мъчно. Наскоро открих няколко диска без опаковка да се търкалят из някакво забравено чекмедже – не просто издраскани, все едно котката си беше острила ноктите върху тях. Реакцията ми? Изхвърлих ги. Дори не погледнах какво има на тях. Защо? Ами… всичко, което може да се съдържа на тези дискове, го има и онлайн. Лесно достъпно. Да не се отклоняваме – хората искат „съдържание“. Не, те няма да се върнат обратно към компакт дисковете, флашките и другите физически носители. Никакво количество съкращения, барети и проверки по домовете не е в състояние да ги накара. Просто има по-удобен начин. Зная, че на производителите на карети им е дошло в повече когато Форд е пуснал поточната си линия за автомобили, обаче по-удобното и по-хубавото е надделяло и еволюцията е поела своя курс напред, точно както обича да прави.

Докато преди „физическата“ форма на съдържанието по някакъв начин ограничаваше и обуславяше цената на продукта, съвременното съдържание като продукт е не-веществено. Не можеш да го пипнеш. Не можеш да го прибереш в задния си джоб или в чантата си. Да, старата система за разпространение съществува (т.е. крета), но докога? Разпространението на информация върху физически носители е потъващ кораб – каквито и закони да приемат. Според мен дори вече е потънал кораб.

И разбира се тук опираме до парите. Няма как да накараш някой да плати 20 долара за нещо, което допреди пет минути не му е струвало нищо. Третата световна война може и да не дойде от напрежението покрай Иран, обаче като нищо може да ескалира ако някой наистина си позволи да „спре“ относителната безплатност в Интернет.

Умните и предприемчиви хора отдавна са разбрали, че популярността е точно толкова твърда валута, колкото и парите под дюшека. Специалните мрежи и компаниите-уебсайтове са пример за това. Вече не говорим за „звезди на шоубизнеса“, а за „youtube знаменитости“. Ако си известен и гласът ти се чува по една или друга причина и НЕ направиш пари от това, вината си е изцяло твоя.

Проблемът разбира се е в разпределението. Преди е имало разпространителски мрежи, права, фабрики записващи дискове и брандиращи ги и т.н. Ако си говорим за музика – сега ти трябва звукозаписно студио и профил в youtube. На хората занимаващи се с изкуство и по-точно казано със създаване на съдържание им омръзна да ги ограбват (да, думата е „ограбват“) и по тази причина търсят други начини да представят създаденото от тях съдържание и по възможност да печелят от това. Един от любимите ми комедианти (Louis CK) наскоро продаде новото си шоу онлайн за скромата сума от 5 долара. Всеки платил сумата можеше да си го купи и изтегли с помощта на сравнително технологично опростен процес. Експериментът завърши успешно и това е заявка за бъдещето на платеното съдържание много по-сериозна от заплахите, съдържащи се в смешните съкращения.

Накратко – скоро създателите на съдържание ще се отърват от голяма част от ненужните посредници и съдържанието ще си бъде платено и онлайн, но значително по-евтино. Това е обусловено от по-високата му степен на достъпност (колко компакт-диска биха се продали иначе в някои по-отдалечени краища на света?) и от много по-ниските разходи за разпространение. Пиратство ще има, но когато толерантността е силно повишена заради занижените и разумни цени, усилията за правене, качване и смъкване на файлове чрез торенти и по други хитроумни начини се обезсмислят до голяма степен. Пиратите съществуват защото има недоволство, не просто защото хората сме лоши по природа (въпреки че сме). Когато няма повече причини за съществуването им, пиратите ще изчезнат точно както са се появили – по естествен път.

Естествено живеем в интересни (Интернет-)времена и е разбираемо защо се вълнуваме толкова от събитията. Според мен до голяма степен тези събития са подготовка за прехода – войната вече е изгубена и играчите на пазара се репозиционират. ACTA, PIPA, SOPA и другите съкращения биха могли със същият успех да се наричат damage control (процедура за контрол на щетите). Мисля, че всичко това е само за да може после да се радваме на контраста – времето, в което ще започнем да плащаме някаква малка сума за съдържанието, което използваме. За да можем да си кажем „ние спечелихме войната!“ – тази, в която никога не сме участвали по друг начин освен като планктон или хайде, нека не ползваме  прилагателни с обидна конотация – като „потребители“.

Заради всичко казано по-горе и по още много неизказани причини аз отказвам да протестирам. Просто ще наблюдавам, ще си правя изводи и ще се готвя за новия световен Интернет ред. Може би дори някой ден ще помъдрея достатъчно за да видя възможността във вълната преди още да се е надигнала.

I, for one, welcome our new content overlords.

Advertisements
No comments yet

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: