Напиши нещо бе, идиот

В известен смисъл предадох всичките двама читатели на блога. Съжалявам. Няма да превръщам всичко в поредната блог-драма. Мине се не мине време си препрочитам написаното до този момент и получавам импулс да: а/ избягам с писъци; б/ изтрия всичко и да започна на чисто. Човек с оптимистична нагласа би казал, че това, ако не друго, е признак на развитие. Напоследък започвам да подозирам обаче, че никакво развитие няма, просто страдам от класическия синдром на „чукча не читател, чукча писател“ и прекалено много се радвам на нещата в главата ми, но в същото време не успявам да открия сили да се замисля за това как звучат на останалите. Работя върху себе си и върху писането си, впрочем! Първата стъпка е да осъзнаеш, че имаш проблем. Даже наскоро поучавах някого как трябва да пише. В препоръките отправени към него нямаше почти нищо свързано с писането. Бяха все неща свързани с личния му живот. Той не ми отговори, може да ми се е обидил. Може би даже не съм бил прав и всичко зависи от овладяване на техники и похвати и нищо не зависи от мисленето и от начина, по който се поднася информацията.

Това обаче не е важно сега. Целта на нощното ми засядане пред компютъра се крие кодирана в заглавието на блогпоста. „Напиши нещо“. Нежното обръщение във втората част от заглавието е добавено впоследствие от мен с много обич към мързеливото ми пишещо „аз“, което все работи по самоусъвършенстването си и нарича това жалко подобие на извинение „валидно оправдание“. Крайно време е да започнеш да пишеш, драги мой. Прегърни истината – вероятно в началото ще си некадърен. Докато не пробваш да го направиш, ще си останеш от онези хора с многото хубави идеи, които те така и не реализират никога. Прекалено са заети с това да им идват нови идеи. Всички познаваме такива хора. Малко по-болезнено е да научиш, че ти самият имаш склонност да се превърнеш в тях.

Днешната история е историята на един пълен глупак. В главната роля – моя немилост. Отправих се на пътешествие до Франция, за да играя на един турнир. Карти, знаете как е. Ако не знаете – толкова по-добре за вас. Не бях сам – един приятел също игра на този турнир, делихме си хотелската стая. Хотелите във Франция… но за тях после. Отивам аз на турнира, играя, губя, играя втория ден на някакви странични турнири и пак губя. Остава ми свободно време втората вечер и с въпросния приятел, който беше с мен във Франция, решаваме да изтеглим пиратска версия на Camtasia. Опитваме да намерим zamunda и arena-bg, но във Франция те са маскирани и не се виждат. Piratebay обаче работи отвсякъде и след като намираме версия, която е била изтегляна много пъти, пускаме bitcommet, сваляме торента, започваме да дърпаме файла …

… и бял екран. А на него – стена от текст на френски. Опитите ми да сменя екрана или да отворя нов прозорец не са посрещнати радушно от лаптопа ми. Белият екран със стената от текст на френски си стои. Рестартирам – универсалната рецепта за отстраняване на всякакви проблеми. Не и на този. Белият екран ме гледа все така невъзмутимо. Мобилизирам знанията си по френски от пети клас и успявам да разчета нещо за „нарушение на закона за авторското право“, „подведен под наказателна отговорност“, „конфискация на лаптопа в срок до 3 дни“ и „плащане на глоба“. Съобщението очевидно е изпратено от френското Министерство на правосъдието със съдействието на френската полиция, сини каски от НАТО и екип сътрудници на Интерпол. Само ФБР и ЦРУ не бяха включили – вероятно не им беше стигнало мястото.

Всеки уважаващ себе си човек ще се усети, че за подобно нещо няма как да ти блокират компютъра – не сме в Ирак или в Китай. Да, закони от типа на ACTA, PIPA и SOPA бяха доста нашумели в онзи конкретен момент и ушите вече ме боляха физически като условен рефлекс само при споменаването им. При все това – малко разум и спокойствие и щях да се сетя какъв точно е проблема. Аз дори го казах:

„Ебаси, не може тъпото френско правителство да ми хакне лаптопа. Аз съм български гражданин. Ще ги съдя!“

Брей, че съм смел, нали? Даже преди да съм си направил правната консултация. Предстоеше ми да мина през следващите фази на отрицание – гняв, примирение и т.н. – неща, които са ми известни. Неща, за които съм чел много. По дяволите – дори неща, за които съм се карал на други хора, когато са ми споделяли, че ги правят.

Името ми е Калоян Кирилов и аз съм лицемер и подъл лъжец.

Та този идиот – т.е. аз – не се сети, че френското правителство наистина НЕ хаква лаптопи. Някой друг обаче ги хаква. И колко удобно че на уж блокирания комоютър има опция да си платиш глобата от 220 евро. С линкче, място да си попълниш номера на кредитната карта и т.н.

Честна пионерска – ако в този момент имах излишни 220 евро, вероятно щях да ги платя. Заканих се да напусна страната и никога да не се върна. Мърморех срещу своеволието на западноевропейските правителства. Радвах се, че навремето не заминах да уча/живея в чужбина. Наричах системата „Биг брадър“ и споменах Оруел поне десетина пъти в екзалтираните си нощни речи. Един истински пламенен защитник на свободата на словото. Което е още по-смешно като вземе човек предвид, че по-рано написах изцяло разумно становище по въпроса именно в този блог. Когато засегнат личните ми интереси, явно не мога да разсъждавам толкова трезво и философски.

Ако още не сте схванали, това е типичният пример за социален инженеринг – измама, в която хващат човек емоционално неподготвен и използват загубата на рационалност от предизвиканата уплаха, за да му вземат парите. Всеки се смее на „номерата с телефонните обаждания от прокурор, който уведомява бабата, че нейния внук е катастрофирал“. Но когато ти се случи, изведнъж не е смешно. Изведнъж е… безпомощно. За интензитета на реакцията ми повлия и факта, че лаптопа ми трябваше и за да си доработя един документ, който трябваше да пусна до работа на другата сутрин. Това обаче не оправдава безпределната ми овча глупост. Врагът отвън и врагът отвътре – и двамата се бяха наговорили тази вечер, за да ми отнемат трезвата преценка, да ме обидят, да ми се присмеят и да ми покажат, че независимо от високия трон на добре претеглената емоционално неангажирана рационалност, на който така обичам да седя, аз все още съм човешко същество. С всички позитиви и негативи, които това носи. Основно негативи, нека не се заблуждаваме.

Псевдо-трагичните моменти не свършиха дотук. Неприятно изненадах шефката си, че не мога да й пратя нещата за сутринта. В 22 часа в неделя. Умен ход за кариерното ми развитие, спор няма. Недоволствах и мрънках. Скрих си лаптопа добре. В съзнанието ми се въртяха звукове и гледки от утрешния ми ден – как прегърнал лаптопа тичам по коридорите на летището, докато полицията, жандармерията и няколко командоси от ГДБОП ме преследват и крещят закани по мой адрес. Вече се виждах в затвора, виждах се как ме екстрадират в България да ме съдят. Представих си как комисар Попов и отряда за бързо продуктово позициониране ме чакат от другата страна с белезници, за да ме отведат в затвора. Торент-пират под прикритие и т.н.

Случки като тази остават скрити под героичната ми фасада на полу-гений, която упорито се опитвам да превърна от работна хипотеза във версия на себе си. Ако мине достатъчно време, мога дори да успея да си самовнуша, че нищо такова не се е случило и че всъщност съм бил леко ироничен и прекрасно, невъобразимо умен през цялото време и съм се досещал и съм наблюдавал случката безпристрастно отстрани. Може би това е причината да се реша да я документирам тук. Не, не съм всичко това. Когнитивните ми способности са ограничени, точно както и аз самият. Това не е просто опит да туширам неприятна емоция – по-скоро е факт, който трябва да се опитам да приема с всички сили, които имам, защото положението е такова и оправяне няма.

Дано ви е била интересна – историята. На мен ми беше интересна не толкова в частта с представянето й (вече знам какво става накрая), колкото реакцията, която нейното съществуване породи в мен. Нежеланието ми в началото да я разказвам на когото и да е. Но за мен не е хубаво да разказвам и да помня само истории, които ме представят в добра светлина.

О, да. Поука за завършек. Всяка добра история трябва да има и такава.

Това може да се случи и на вас. По един или друг начин то вече се е. Приемете го. Признайте си го.

You could be wrng.