Skip to content

Да спасим дърветата

26.06.2012

[Disclaimer: жанрът на този пост е ‘комедия’, което означава, че аз си говоря каквото си искам, защото ми се вижда смешно, а всички лица, които се чувстват засегнати, нямат право да се оплакват. Всички гъзове, които се  чувстват засегнати – също. И така]

Напоследък е модерно да се спасяват горите. До вчера бяха „зеленичкото на картата”, днес са важен ресурс. Доста се шуми по този въпрос, което означава, че става дума за пари. Ето как можем да познаем дали са намесени пари – ако често се чуват думички като „принципи”, „обществен интерес”, и „протести” – значи са.

Това никога не е официалната версия, разбира се. Не върви да напишеш „Искаме пари” на плакат. Представяте ли си ако вместо обичайните глупости „свобода”, „спасете горите” и „оставка”, хората пишеха истинската причина, поради която са дошли на протеста. Ето например как щяха да изглеждат някои от плакатите, ако хората бяха по-честни като ги пишеха:

„Искам и аз да ходя на ски, но нямам пари”. „Леле, дават ме по телевизията!”. „Кмета каза, че ще ми плати надник за два дни ако дойда да протестирам”. „На ей тази червенокосата какво й мисля…” „Ако на снимките не са ми излезли достатъчно повдигнати гърдите, няма да се тагвам във фейса”.

Аз не бях на протестите. Ако бях, вероятно щях да дойда с плакат „събирам материал за комедийно шоу”. Това нямаше да се приеме добре. Активистите си обичат дърветата и гледат на нещата сериозно. Не е полезно да ги дразня. Даже с камера на bTV щях да имам по-добри шансове за оцеляване.

Нека нещата, които казвам, не се приемат сякаш не обичам природата. Птички, пчелички, слънце, полянка, планина, гора, стръкчета трева галят босите ми крака. Прекрасна е! Това, което наистина не обичам, са активистите. Активистите са хора, които внезапно решават, че защитават някоя кауза. Тя трябва да е популярна кауза, иначе естествено няма никакъв смисъл да се защитава. Лифтовете и незаконните съоръжения не са в гората от седмица. Активистите обаче са. Не, не в гората. Повечето от тях не са стъпвали в гора през живота си. Знаете ли защо не са? Защото там няма да им хареса! И те го знаят! В крайна сметка там няма пътища. Няма молове. Няма автобусни спирки. Няма течаща вода. Нещо тече в речните корита, но то трудно би минало за вода. Трябва да спят на палатка. Това е повече, отколкото биха могли да понесат. Сутринта вместо с кафе – разбуждане с гонитба около лагера с мечка-стръвница. Природата е прекрасна, но има конкретна причина ние да сме се отдалечили от нея и да я наблюдаваме предпазливо и от разстояние. Освен това сред природата няма кой да им обръща внимание, ако тръгнат да подкрепят някоя кауза. Представям си как активистите вербуват горските животни за каузата си. „От години катеричките незаконно са приватизирали събирането на жълъди. Нямат договор за обществена поръчка, нямат никакви ясни рамкови споразумения и ги трупат в хралупи за лични облаги. Време е да сложим край на тези своеволия! Подкрепете нашия протест срещу незаконното събиране на безстопанствени жълъди!” Няма как да знам със сигурност, но си мисля, че повечето от животните няма да я подкрепят.

Аз се шегувам с активистите, но тяхната кауза не е лоша. Сега остава и те да научат каква е точно. „Да спасим дърветата”. Ами нека ги спасим. Откъде да започнем? Може би с изсичането им. Според мен това е основния начин да бъде застрашена една гора. Не знам какви са другите, може би директно попадение на астероид или нашествие на големи зелени дървояди. Но основно бих казал и всички вие бихте се съгласили с мен – става въпрос за изсичането им.

Не зная дали повечето активисти осъзнават това, но в ежедневието си всеки един от тях пасивно приема и одобрява изсичането на горите. От какво мислите са направени мебелите ви? Не искам да бъда несправедлив. Нещата всъщност не са толкова прости. Нека обясня – аз не съдя никого. Трудно е да се направи връзката между вековния дъб, гордо изправил снага в планината и масата в кухнята. Точно както е трудно да се направи връзката между кравите и хамбургерите. Наясно сме, че нещо трябва да се случи между кравата Сивушка и момента, в който отидем да омляскаме два биг-мака с картофки. Просто гледаме да не мислим за това. Впрочем ако хамбургерите са направени от Сивушка, това си е чист късмет. Обикновено идват от Шаро или Дъртия Вихрогон.

Това обаче не е само проблем на активистите, проблемът е общ за всички. Проблемът е, че сме забравили какво означава да отсечеш едно дърво. Да се бориш с дървото цял ден. Да издялкаш дънера с тъпото на брадвата, защото не знаеш как да я ползваш. (Ох! А!!! Падна ми върху палеца!). После с последни сили да влачиш дървото към вкъщи. Цялото тяло те боли, лявата ти ръка е отрязана до половината, обаче ти не се предаваш и дърпаш. Естествено като се прибереш вкъщи, любимата жена те посреща с: „Н-н-н-мм-не, скъпи, ти точно това дърво ли намери да отсечеш? Нямаше ли някое по-голямо и по-хубаво?”

Откакто има разделение на труда, цивилизация и пазарна икономика, нещата вече не са толкова прости. Наскоро гледах една презентация как най-хубавото нещо на цивилизацията е, че всички работим един за друг. Това ме впечатли силно. Мислех си, че само аз работя за шефа си, но явно и той работи за мен. Така като го казах, май никога не съм го виждал да работи… Впрочем той мен също. Но така или иначе – мисля да му дам работа, ще го направя съпричастен към каузата за защита на природата. Най-добре ще е ако го пратя в Родопите като дървосекач. Той няма много опит в това. Мисля, че няма да се справи много добре. Ето защо е идеалния човек за тази работа. За да опазим горите не е нужно да правим нищо особено. Просто трябва да пратим градски хора без абсолютно никаква квалификация и с нулеви технически познания. Хора, които не знаят нито откъде се хващат моторните резачки, нито откъде се пускат.

Защо не протестираме срещу самите себе си? Няма facebook група “Окупирай дома си”. Според мен трябва да има. В домовете ни има прекалено много мъртви дървета. Дограмата ни е дървена. Вратите, гардеробите, библиотеките и леглата са дървени. Активистите живеят практически в морга за дървесина, но като напишат три протестни съобщения във facebook и веднъж годишно излязат в Борисовата градина се чувстват сякаш са направили своя принос за опазването на природата. Организират си групова снимка и после се прибират у дома и мастурбират докато гледат снимки на катерички.

Advertisements
6 Коментари leave one →
  1. Коце permalink
    26.06.2012 14:30

    Не съм съгласен 🙂 Грешка е да се слагат всички хора под общ знаменател. Лесно е да се лепят етикети „еколози“ или „активисти“. Да, такива имаше на протестите. Но повечето присъстващи бяха просто граждани на България.

    Самият протест беше не за да се спасят горите, а предупреждение към държавата, че нещата не са наред и на хората им е писнало от това

    • 26.06.2012 14:39

      Аз първи бих потвърдил, че е грешка да се слагат всички под общ знаменател. Но за да напишеш нещо смешно (и вярно), трябва да заемеш и гледна точка. Във всеки от нас има по мъничко от активистите, по мъничко от гражданите. Ако това, което съм написал, звучи обидно – то е защото „активистката“ част във всеки един от нас заслужава подигравки. Всеки който е имал ясно съзнание защо е там и не е отишъл да троши бутилки, да псува куките и да изкара надник от кмета за два дни – има моето уважение. Но това няма как да е смешно, а целта на смеха е насочена в друга посока.

  2. Fox permalink
    26.06.2012 15:42

    Това с дървесината не е баш така 🙂
    Дървесината си е възобновяем източник(ако го ползваш както трябва)
    Има си специални гори, които се „подновяват“ по някакви схеми, дето горските си ги знаят.
    Та няма нужда да се самоубиваш, за това,че имаш чамов шкаф за обувки и дървена релса за завеси 🙂 (въпреки,че сигурно е доста болезнено да те режат с моторна резачка и е крайно време да се измисли някои хуманен начин за убиване да дърветата )

    другото е,че всяка обществена проява привлича като магнит всякакви „елементи“.
    От дядото, преживял бомбардировката над София, минем през лудата бабка дето виси пред народния театър да муфти цигари и стигнем до доста по-числените елементи от типа Митьо Крошето, дето ко не счупят/пребият нещо/някой получават адреналинов спазъм 🙂

  3. 27.06.2012 12:23

    Тези елементи дори не съм ги почвал 🙂 Въпросът е в другите „елементи“, които си нямат идея какво правят, защо го правят, защо са там, какво искат и какво се надяват да постигнат – имат идея само, че трябва да се протестира там нещо и за тях това си е социално събитие.

  4. gosho permalink
    15.08.2012 7:53

    Абе тоя disclaimer добра работа върши.
    Иска ми се да кажа нещо, ама ще излезна засегнат активист-гъз и си мълча.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: