Skip to content

О като Оставка

17.06.2013

Моята неприязън към тълпите граничи почти с патологичност, но не за това искам да говоря в момента.

През последните няколко дни се случи това, от което се притеснявах през последните около четиринадесет месеца. Благодарение на социалните мрежи, които хората най-сетне се научиха да използват не само za da si 4atqt i da se zapoznavat s macki vav feisa, най-накрая и у нас се постигна създаването на т.нар. „отговорно гражданско общество“ (от този момент наричано ОГО). Кавичките са там за да подчертаят отношението ми. Не изпълняват друга цел.

ОГО-то действа като държавен коректив и прилага закона на тълпата. Двадесет и четири години след последния режим на потисничество, уверени в това, че нищо лошо няма да ги сполети, участниците в ОГО са решили да натикат веднъж завинаги политиците в миша дупка и да се саморазправят с тях. Звучи добре на хартия, даже и в изпълнение. Нещата се случват сравнително мирно, не се прилагат репресивни мерки, скандират се закани и се избиват исторически и цветови комплекси, всички носят хубавите си дрехи и български знамена (интересно защо ли, смятат че има шанс някой да сгреши от коя държава са?) и се чувстват като активни участници в процеса, определящи собствената си съдба. Дали това е така в действителност е съвсем друг въпрос, на който ще оставя читателите да си отговорят сами. Това не е цел на написаното.

Предисторията е простичка. Управляващата коалиция, не особено популярна в и избрана с гласове дадени основно не-в-София, назначава лице, което има нещастието да е още по-малко популярно от въпросната коалиция. Не споменавам имена, защото не го считам за необходимо. Всички знаят за кого става въпрос. Та – назначението се прави по един особено непрозрачен начин и хората буквално побесняват. Аз също, впрочем, веднага щом научих. Първата вечер дори излязох на протеста във Варна (където се намирах в този момент) – повиках малко с останалите и се прибрах. Възмутен бях, защото не смятам, че този човек е подходящ за поста, да не говорим че начина на избирането му беше меко казано странен. Както и да е, скоро след това той пусна заявление, което гласи „окей, не мина, ако трябва ще се оттегля“. Остават много въпросителни покрай това – дали всъщност ще се оттегли, дали може да стане народен представител отново (доколкото на мен ми е известно – не може), дали не е имал нерегламентиран достъп до класифицирана информация преди дефакто да е встъпил в длъжност. Но това също не е предмет на настоящия блогпост.

Предмет на настоящия блогпост е това, което се случи после и продължава и сега. Невъзпрепятствани от климатичните условия (да, окей, едната вечер валя дъжд), много хора приеха протестите за нещо като ъпгрейдната форма на седянка с приятели. Всички протестират, обединени под мотото „Не на политиците“. Появиха се звезди на протеста, вероятно въпрос на време е да се организира конкурс за най-оригинален плакат, репортерите подтичват весело насам-натам и вземат интервюта в движение, включително по теми от ежедневието, като например бъдещето на Славия и „честито на Жозе Мауриньо“. Не ме питайте откъде се взе това, но го мярнах случайно по Канал 3 вчера. Чакаме и reality форматите да превземат шоуто, да се организира конкурс за красота „Мис Протест“ и т.н. Ако копирайтърите не са използвали момента да направят логота /лога/, рекламни слогани и да пуснат продукти в действие – не зная какво чакат. Националните телевизии пък могат да приберат пари от реклами. „Каменица – официален спонсор на националните протести ‘2013„. Не знам, идеите се трупат и трупат. Прочетох за някой, който препродавал зеленчуци и яйца. Удобно.

Да, но това не е игра. На всички им се иска да излязат и да си поиграят на протестиращи, да свалят правителството, да има нови избори, на които въпросните протестиращи отново няма да изберат никого, защото 2/3 от страната все още не живее в София или дори в Пловдив и Варна и където още там си играят на протести. Но какъв е смисъла? Последните дни водя с една близка приятелка ожесточена sms-кореспонденция, в която всеки дърпа аргументите към собствената си черга. За разлика от всички псевдо-специалисти, които твърдят, че разбират социалната, икономическа и политическа динамика, аз не твърдя неща, за които не съм сигурен, а само неща, с които съм наясно, че съществуват като солидни реални факти.

Факт 1: Политическата нестабилност влошава инвестиционния режим.

Само не винете после за липсата на разкрити нови работни места следващото правителство. Вие искахте да свалим това. Предното също. Аз не забелязах икономическото състояние на държавата да се подобри от това, но ако имате други наблюдения, сега е момента.

Факт 2: Протестиращите не знаят какво искат – знаят само какво не искат и това е единственото, което ги обединява

Наслушах се на интервюта, начетох се на коментари и туитове. Как двама души не успяха да кажат едно и също, не зная. Доколкото опитът от предишния протест казва нещо, до консенсус и прокарване на реални работещи идеи така и няма да се стигне, защото силата на многоглавата ламя е също и най-голямата й слабост. Всяка глава има собствено тъпо дискриминативно несъобразено мнение. Да, така е. За всеки проблем съществува просто решение. И то е грешно.

Факт 3: Протестиращите нямат идея нито кой управлява, нито какво означава да се управлява една държава

Ако попитаме средния протестиращ от какво е недоволен в държавното управление, вероятния отговор ще бъдат само външните признаци. Накрая всички аргументи, които поне аз съм чувал, се свеждат до „Ама те крадат!“ Как точно крадат обикновено не се уточнява, освен ако не включим конспиративните форумни теории, в който случай подгответе се за пътуване във времето обратно минимум до падането на комунизма, с чести споменавания на богатството на народа и Андрей Луканов, със специалното участие на относително съвременни популярни герои като Илия Павлов например. А как точно става управлението до този момент и къде има място за подобрение и как евентуално би могло да се направи така, че да има прозрачност не се пояснява. Счита се само, че „тези крадат, новите няма да крадат“. Предвид, че обществото ни е базирано на принципа „ако може тука да мине е така“ и честността често бива приравнявана с глупост, вероятността да изберем честни и едновременно способни политици граничи с нула. При това от долната страна. Честни политици няма. Не и в този смисъл, в който обикновените хора разбират (но не и прилагат спрямо собствения си живот) понятието честност. Честен политик в най-добрия случай е този, който се опитва първо да свърши работа и чак тогава мисли как да се обогати. В по-развитите страни, там където личността има някакво самосъзнание и държи на репутацията си, вероятно моралните задръжки биха играли ролята на коректив. Тук такъв коректив няма. [голяма скоба: http://vbox7.com/play:bb89b77b75 – „Морал тука няма!“] Средният българин презира останалите българи и дори останалите хора по произволни признаци, съответно изобщо не му дреме какво мислят. Той винаги е „готов да избяга в чужбина“ и временното му обогатяване за сметка на пълното пропадане завинаги на репутацията му в собствената му страна за него е приемлива възможност. Вече никой не обича Милен Велчев, но някой да го е виждал наоколо?

Та по темата за това как се осъществява управлението – каквито и механизми за контрол и прозрачност да въведем, именно вътрешния морален стимул да постъпиш добре и да запазиш репутацията си е и остава водещ, така че може би трябва да си намерим суетни политици. Казано е на шега, но само донякъде.

В крайна сметка политиците са просто част от нас, част от обществото. Окей, тези са боядисани в червено, ще сложим другите, които са (да речем) боядисани в охра светла или небесно кафяво. Те със сигурност ще са по-ефективни управници…

… защото? Тук именно средния протестиращ, а дори избирател, не може да даде отговор. Защо? Защо един политик ще управлява по-добре от друг? Защо един политик УПРАВЛЯВА по-добре от друг. Какви са факторите? „При едните живеехме по-добре“? Това ли са аргументите? Геополитическите обстоятелства не ги вземаме предвид, защото не знаем как да ги оценяваме. Измерваме ефективността на управлението с информацията, която достига до ушите ни, предадена от трети лица, на чиято почтеност принципно не вярваме – поне не ако ни зададат директен въпрос. Ако някой ви попита „вярвате ли на bTV“, отговорът ви ще бъде „не, те са корпоративни мошеници, предатели, измамници и платени продажници“. Ако някой ви попита „коя медия гледате“, отговорът ви ще бъде „bTV“. Ерго не разчитате на мнението на корпоративните мошеници, предатели и измамници, но гледате именно тяхната програма. Не се хващайте за името, просто от различни хора съм чувал това мнение за кажи-речи всяка информационна програма. Даже журналистите се оплакват от това колко са ЗЛЕ журналистите. Така парадоксално не вярваме на думи на тези, на които всъщност вярваме, че не вярваме. Ако звучи малко объркано, то е ЗАЩОТО Е! Но объркването е изцяло в мозъците ни. Не знам дали някой от протестиращите е гледал през живота си парламентарен контрол в петък, освен когато имаше скандали и беше интересно. Признайте си, просто чакахте Волен да каже някоя глупост, за да се възмутите. През останалото време филтрирахте „ненужната“ информация докато проверявахте фермата си във Фармвил или снимки на котки или ъплоудвахте поредното „интересно“ гифче-meme по адрес на Волен или Местан или и двамата и проверявахте колко лайка сте събрали с предното.

За съжаление държавното управление е процес сложен почти колкото климатичната система – за да се стигне до „ще вали“, „няма да вали“ или „ще духа вятър“ има много етапи, фази и общо казано неща. Всички те трябва да станат реалност преди да се стигне до крайния продукт „държавно управление“ и дори всички участници по веригата да са честни, трудолюбиви и безкрайно умни (а те не са и не могат да бъдат и това НЕ зависи от цвета на управляващата партия), положението на страната ни хич не е розово. Което ме води и до следващия

Факт 4: Лошо, Седларов

Положението в страната може добре да бъде описана дори с една дума – тегаво. Икономически затруднения, световната криза, липса на инициативност при управленските решения, лоши управленски решения в миналото. Това няма да изчезне като с магическа пръчка. Разбирам, на всички им се иска да можеха да върнат времето и да накарат насила управляващите ТОГАВА да вземат правилните решения, с оглед на това, което се случи после, но за съжаление това е точно толкова невъзможно, колкото и … окей, да приемем, че съм направил наистина сполучлива аналогия. Да, грешки имаше. Да, някои от тях са в червен цвят. Други са в син цвят. Да, Дъмбълдор никога не би позволил това. И все пак – може ли вече да стигнем до настоящето? Благодаря. Настоящето е такова, че трябва да разрешим няколко сериозни проблема, които обаче изглеждат неразрешими. Лошата инфраструктура (независимо от магистралите на Бойко), социалния проблем (милион и нещо от населението на държавата е мразено от останалата част от населението на държавата и в резултат отказва да се интегрира, шири се небивал расизъм и етническа нетолерантност), проблема с образованието (системата е остаряла, неефективна и се задъхва от липсата на свежи идеи и средства). Накратко – за всичко трябват пари, но тези пари няма откъде да дойдат, защото милион и нещо малцинства не си плащат данъците. Плащат данъците ли казах? Поправка – те дори не работят. Втора поправка – даже получават социални пари. Не са много тези пари, но са много тези, които ги получават. И като не работят, това допълнително натоварва портфейла. Изобщо не мислете обаче, че искам да разпалвам етническа ненавист. Напротив. Не искам нищо повече от това да намерим сили в себе си и да приемем ромското малцинство (което е на път да стане мнозинство) и да им позволим – не, направо да ги помолим да се интегрират, но от момента на „ние сме в два враждуващи лагера“ до момента „ще работим заедно“ ще трябва да минат поколения. Ами да, това е, няма решение с магическа пръчка. Няма решение, което ще сработи докато ние сме живи. При все това сме длъжни да вземем правилното и тежко решение, защото нали там Ботев, Левски, България, патриотизъм, национално самосъзнание и други такива. Схващате какво имам предвид.

Досега не съм видял партия, която дори да е посмяла да зачекне болния въпрос с интеграцията на двата враждуващи лагера. И от двете страни ще я подпукат и ще загуби социална подкрепа и рейтинги по-бързо и от новия кабинет. В резултат на което излиза, че обществото си пречи самичко. Апропо, къде мога да изляза да протестирам срещу обществото, което само си подрязва крачката? Никъде? Така си и мислех.

Друга хубава сума пари би могла да дойде от изкореняването на организираната престъпност. Аз ще спра с този параграф дотук, защото не съществува политическа воля за това и няма да съществува, никога. Причината за това се корени в характера на организираната престъпност. За да няма организирана престъпност в такива мащаби, единствения начин е промяната отвътре. Отвън няма как да се случи. Ако имаше как, нямаше да го има феномена „Мафия“ и производните му в практически ВСЯКА държава. Интересното е, че в северните държави делът и участието на мафията са сравнително по-малки, а в южните държави е точно обратното. Изводът – морал. Възпитание. Обществени фактори, манталитет. Все едно, тук пак отиваме прекалено дълбоко. И пак стигаме до обществото. Каквото обществото, такива и политиците. Независимо дали са десни, леви, средни, горни, долни и междинни. Обществото ни е тъпо, приемете го. Или не го приемайте. Оставете нещата така. Не се притеснявайте. Отидете да си помарширувате там, навън, с новите дрехи, българските знамена, айфоните, после седнете на седянка покрай Орлов мост, да поговорите малко за неща, от които не разбирате, за да се почувствате по-добре за 15 минути.

Приятно простестиране.

Advertisements
10 Коментари leave one →
  1. 17.06.2013 23:43

    Според мен „средният“ протестиращ тук е (или поне беше) човек, който разбира всички неща, които го обвиняваш, че не разбира. Напр. за инвестициите и стабилността, за това, че политиците са такива, защото обществото е такова, и т.н.
    И аз не съм доволен, че протестът премина изцяло на „оставка на правителството“, аз все още ходя, заради оставката на Пеевски, която продължава да се увърта. Други искания наистина няма, а протестът ще продължи по инерция още известно време. Не може да се отрече и че тази инерция се поддържа от наглото отношение на премиера и на мнозинството.
    Но не мисля, че си прав да обобщаваш протестиращите тези дни като неразбиращи. Точно тези, случайно, бяха по-разбиращи.

    • 18.06.2013 0:01

      Комедийният елемент определено играе роля в написаното. Ако трябва да съм напълно коректен, ти си изцяло прав – има хора, които разбират за какво са там. Аз не вярвам в същите неща, но не мога да не уважавам чуждото мотивирано мнение. Не съм съгласен с него, но това е различно. Да не повтарям текста на блогпоста, няма смисъл.

      Нещото, което наистина не харесвам и което всъщност провокира по-острата ми реакция, е възприятието на доста от присъстващите. Нещата изглеждат почти шеговити. Полицията не реагира остро, Волен се прави на/е клоун, медиите са весели, хората са културни. Някой свири на цигулка, булката-беглец идва на протеста, пийваме виенско кафе в малки чашки и си говорим за оперна музика. Покрай всичко това хората някак забравят, че ъъ да, всъщност това вероятно ще доведе до падането на правителството. Което най-малкото е нещо сериозно. Даже протеста върви толкова мирно, че започвам да се чудя дали именно това не е damage control тактиката, която са възприели – никаква реакция, никакво дразнение, ще го обърнем на шега.

      • Eneya permalink
        18.06.2013 23:12

        Логиката, че според теб протестиращите се дъжат като нормални хора е някакъв минус за протеста е потресаваща.
        Естествено, че ще гледаме с остра ирония, насмешка и хумор. Това е цирк… и си ги познаваме клоуните отдавна, знаем им и кътните зъби. А колкото до средния протестиращ, първо тествай теорията, после ни споделяй за резултатите, защото и аз не съм съгласна с генерализацията ти.

        За мен наистина е изумително колко зряло се подхожда. Коментарите, особено по-задълбочените коментари, които не са туитове и статуси във фейсжук, а текстове и анализи, коментират и разгеждат най-различни неща, различни проблеми, различни аспекти, предлагат различни решения.

        Виж, отделния гражданин не му/й е работата да бъде кръстоска между иконимист, политолог и социален инжинер. За това има специалисти, които имат за цел да знаят тези неща и да ги прилагат. По една случайност се очаква, че те ще са т.нар. народни представители. Системата е счупена, това че някой не може да обясни в детайл как да бъде решена, не омаловажава реакцията на тези хора. Липсата на примирение е крачка в правилната посока.

        А хуморът ме успокоява, че още не сме изгубили човешкото.

      • 18.06.2013 23:19

        Впрочем да, мнението ми претърпя развитие през последните 24 часа от написването на текста, не последно заради обсъждането тук с хората, които писаха, както и с @dreamkeeper и изтичането на още няколко поста. Признавам, че реакцията ми беше прибързана, а заключенията – макар да не се отказвам от тях напълно – леко пресилени. Не на последно място – имам нещастието да съм далеч от събитията и се информирам основно през медиите и twitter, а нищо не може да замести first-hand впечатленията.

  2. Методи Байкушев permalink
    17.06.2013 23:59

    Първата и основна грешка, която допуска пишещият е, че идентифицира протестиращите сега с протестиращите преди. Това е фундаментална грешка, която се надявам да се дължи на неосведоменост, макар да е малко странна на фона на всичките писания по въпроса през последните дни. Втората грешка е, че той, както и очевидно други, не смятат ситуацията за особено драматична. На тях безумията на това правителство им се струват абстрактни. Даже кандидатурата на Пеевски се приема за така нещо като само „леко неподходяща“. Политиката обаче не е никаква абстракция. Това е най-болезнената реалност. Та, тези две основни грешки и някои други по-дребни компрометират, поне според мен, целия текст, объркват го, обезличават го и в крайна сметка го правят безмислен. В него впрочем няма извод. И още нещо – хората, които излизаме сега на протести знаем какво трябва да се направи генерално в тази държава. Приоритетите са ни ясни. Проблемът е, че на власт дойдоха хора, чиито приоритети не само нямат нищо общо с нашите, а напротив – те директно ги отричат, с което и ни карат да излезем на улиците. Ние много искаме реформа и финансиране на образованието. Но днес нямаме друг избор освен да излезем на улицата, защото това правителство очевидно няма никакво намерение да се занимава с приоритетите, то няма каквато и да е визия извън корпоративните си интереси, некомпетентно е и в държавнически импотентно.

    • 18.06.2013 0:12

      Така написано наистина отчитам, че не съм описал с достатъчна сериозност реакцията ми по отношение на назначаването на Пеевски. Бях възмутен, ядосан и излязох да протестирам. С майка ми се срещнах там съвсем случайно, впрочем, което изненада приятно и двама ни. Започнах да преосмислям позицията си едва когато Пеевски пусна декларацията си за оттегляне, но хората продължиха да протестират с идеята да свалят правителството. Ако и сега да липсват елементите на организираност на агитки и платено насилие и безредици, по същество структуратата на протеста ми се струва същата. Ако профилът на хората е различен и аз не съм го дооценил правилно, ще се откажа от това си мнение, при това писмено.

      За другите неща не съм съгласен и съм написал защо в текста си. Не мисля, че сме успели да видим с какво реално възнамерява да се занимава правителството. Затова и протестирам срещу протестирането за неговото сваляне. А, да – пропуснах това, но за него се сетих после – нямам нищо против Станишев/Орешарски да си подадат оставките и някое вице да застане начело или нещо подобно. Въпросът е да не се подава оставка от страна на и без това трудно сформирания кабинет и насрочване на нови избори. От това само ще загубим.

      P.S. Страшно много се радвам за диалозите, досега никой не ме е напсувал или нагрубил, с всички си говоря и споря нормално, Ъъ което всъщност като се замисля по-скоро е аргумент против това, което поддържам като становище…

      • Методи Байкушев permalink
        18.06.2013 11:45

        Благодаря за отговора. Аз също се радвам, че разговорът е нормален. Профилът на протеста категорично е различен. Има някакви агитки, а вероятно и платени (все пак много малко вероятно), има и от „отчаяните от живота“, но и трите групи са маргинални и не са определящи за структурата на протеста. Протестира т.нар. „средна класа“, която малко или много не е опряла до сметките си за парно, ток и т.н. Тези хора искат нещо съвсем различно. Те носят друга енергия, други очаквания, въобще друг интелект. Заповядайте в София и вижте какви хора идват. Искам да ме разберете правилно. Аз съм последният човек, който желае крахът на кое да е българско правителство, независимо коя партия стои зад него. За разлика от Вас обаче, аз смятам, че това правителство много ясно показа намеренията си. Проблемът изобщо не е в личностите. Просто свалиха маските си от ден първи. Обявените им и абсолютно неприемливи намерения до тук са – преструктуриране на всички служби за сигурност и предоставянето им в ръцете на някой, който да позволи на БСП и ДПС да разплачат майката на всеки в тая държава, строеж на АЕЦ Белене, връщане на държавните пари в „онази банка“, връщане на безконтролното пушене в заведенията, лобистки промени в хазартните закони (вече се случиха), машинално и необосновано от никакви разчети покачване на социалните разходи (вече се случи), мащабни разходи за отбрана, спиране на борбата с незаконното строителство. Да изброявам ли още? На мен ми се струват достатъчно ясни тези намерения. Никакви политики, никакви реформи, никаква визия. Това образование, електронно правителство, реална реформа в МВР и т.н., които са дневен ред на всеки нормален в тази държава, са напълно непонятни за това правителство. Кое точно лице ще изпълни тези намерения вече няма значение. Радвам се, че сглупиха да предложат ДП, за да можем всички да си дадем ясна сметка за това какво всъщност мислят да правят. Трябват ни нови избори и различно Народно събрание, което да намери необходимия компромис така че да останем на пътя към цивилизования свят. Новите избори ще гарантират отпадането на Атака, а дай Боже и някои други промени в Народното събрание, и може би то ще излезе от сегашното си битие на психиатрия за тежко душевно болни.

  3. 18.06.2013 0:06

    Приятел, вижда се, че имаш нещо в главата. Но и ти нищо не предлагаш. Най-лесното е, да кажеш, няма на къде. Дай да си седем и да гледаме всички тогава? И ти си същият типаж, може би с малко по-добър речник от средния протестиращ. Евала! Сега можеш или да стоиш и да гледаш, как хората си маршируват, или да си хващаш пътя и да забягаваш.

    Аз лично, знам едно – тези достигнаха дъното. Няма на къде по-зле. Така де – всичко останало е по-добро. Сини ли ще бъдат, зелени или цвят охра – не знам. Но знам, че ще бъдат по-добре.

    Най-вероятно си прав, че част от хората са по протестите да си покажат новите дрехи или да се видят с приятели… Но повечето са там, малко или много заради личните си убеждения. Те са там да кажат НЕ на мафията. Да дадат урок на утрешните политици, какъвто и цвят да са те. Урок, че не могат просто така да се ебават с хората.

    Има протестиращи с много различни убеждения от моите по тези протестни. Но аз пак се радвам. Радвам се, че заедно даваме един урок. Показваме, че от тук нататък няма да е толкова лесно да си правят каквото искат.

    Правилно мислиш. Честни политици няма … или почти няма. Обаче има такива, които се съобразяват с хората и такава, които не. Е, който и да дойде след тези, вярвам ще се съобразява много повече с хората.

    А ти недей така с лошо… може би всички, които си маршируват с новите си дрехи в София, реално да помогат за по-доброто бъдеще и на твоите деца. Нищо, че не знаят точно както искат. Те просто не искат да се ебават с тях.

    • 18.06.2013 0:30

      Не предлагам нищо друго, освен малко по-сериозно отношение към ситуацията, което беше и целта на написаното. Изобщо не мисля, че в един или в няколко блог-поста ще мога да опиша цялата проблематика. Хванах интересен за мен ъгъл и го разработих до някаква степен. Други гледни точки на същия протест осмиват и реакцията на политиците, която лично считам за доста неадекватна.

      Аз също не искам политиците да се ебават с мен. Но това е емоционална реакция. Ядосан съм, не разсъждавам трезво, намирам си цел, която да не харесвам. Когато се опитвам да мисля, пред логическите ми аргументи застават опити за разсейване и отвличане на вниманието. Така изгърмява бушона и следва подмяна. В случая бушона не може да спаси положението и е вероятно да изгори цялата система. Порочна или не, това е същата тази система, на която се крепи обществото ни. Сега не е хубав момент да се разпада. По-точно казано – никога не е хубав момент да се разпадне, защото ще платим твърде висока цена. Преструктуриране отвътре – да, дори задължително. С натиск отвън – определено. Но да рушим просто защото можем – не мисля, че това е разумна посока на действие.

      Другото съм го написал в горните коментари или в блогпоста. Благодаря за мнението.

    • 20.07.2013 16:33

      Само не знам какъв урок преподавате на следващите, като дори не можете да го дадете на настоящите – след ДП не последва ли Иван Иванов, не последваха ли съмнителните назначения на областни управители, включително и този в София? Кое ви кара да си мислите, че следващите ще са ви разбрали урока?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: